Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Тихо. За да преписва светите писания, човек трябва да надмогне себе си. За това най помага усамотението. Защо не се махнеш?
— След като съм бързал насам, само за да ви разкажа какво ми се случи днес ли?
— Това може да почака.
— Кога ще свършите?
— От мен се иска във всяка изписана буква да влагам духа на просветлението на Буда. Един препис ми отнема три дни.
— Много търпение имате.
— Три дни не е нищо. Това лято ще направя десетки преписи. Зарекла съм се, преди да умра, да направя хиляда. Ще ги оставя за хора, които не обичат както трябва своите родители.
— Хиляда преписа ли? Че това е много.
— Дала съм свещен обет.
— Е, не се гордея много с това, но струва ми се, и аз съм бил непочтителен към моите родители, също като останалите нехранимайковци тук. Те от дълго време са забравили за тях. Единственият, който го е грижа за майка му и баща му, е началникът.
— В тъжен свят живеем ние.
— Ха-ха. Щом това така ви разстройва, и вие трябва да имате син — нехранимайко.
— Със съжаление го казвам, но моят ми причини много мъка. Ето защо дадох такъв обет. Това е „Сутра за великата родителска обич“. Трябва да накарат всеки, който не се отнася добре с майка си и баща си, да я прочете.
— Наистина ли ще раздадете на хиляда души по един препис от тая работа?
— Казват, че с едно засадено зрънце на просветление може да спасиш сто души, а щом едно стръкче покълва в сто сърца, аз ще мога да спася десет милиона. — Тя остави четката, хвана един готов препис и го подаде на Джуро. — Ето, вземи това. Гледай да го прочетеш, като имаш време.
Имаше такъв благочестив вид, че Джуро едва не избухна в смях, но успя да се сдържи. Преодоля първата си мисъл да мушне преписа в кимоното вместо носна кърпа, вдигна го почтително към челото си и го сложи в скута.
— Кажете, бабо, сигурна ли сте, че не искате да научите какво стана днес? Може вашата вяра в Буда да е дала плод. Случайно срещнах един доста необикновен човек.
— Кой може да е бил?
— Миямото Мусаши. Видях го при река Сумида, докато слизаше от сала.
— Видял си Мусаши ли? Защо не каза по-рано?! — Тя изсумтя и бутна писалищната масичка настрани. — Сигурен ли си? Той къде е сега?
— Хайде, по-спокойно. Вашият Джуро не оставя нещата наполовина. След като разбрах кой е, го проследих, без да ме забележи. Отиде в една странноприемница в Бакурочо.
— Отседнал е наблизо ли?
— Е, не е толкова близо.
— На теб може да не ти изглежда така, но на мен — да. По цялата страна съм била да го търся.
Като скочи на крака, тя отиде до скрина и извади късата сабя, която от поколения се пазеше в семейството.
— Заведи ме там — нареди.
— Сега ли?
— Естествено, че сега.
— Мислех си, че сте много нетърпелива, но чак… Защо трябва да ходите сега?
— Винаги, дори в следващия миг, съм готова да срещна Мусаши. Ако ме убие, може да пратиш тялото ми на моето семейство в Мимасака.
— Не можете ли да почакате, докато се върне началникът? Ако излезем просто така, заради това, че съм намерил Мусаши, той само ще ми се кара.
— Но не можем да знаем кога Мусаши ще иде някъде другаде.
— Не се безпокойте за това. Пратих един човек да държи онова място под око.
— Можеш ли да гарантираш, че Мусаши няма да се измъкне?
— Какво? Аз ви правя услуга, а вие искате да ме обвързвате със задължения! Е, добре. Гарантирам. Напълно. Вижте, бабо, сега му е времето да си починете, да седнете да препишете някоя сутра или нещо такова.
— Къде е Яджибей?
— Отиде с разни набожни хора до Чичибу. Не знам кога точно ще се върне.
— Не мога да си позволя да чакам.
— Щом е така, защо не повикаме Сасаки Коджиро да дойде? Ще можете да поговорите за това с него.
На следващата сутрин, повикал съгледвача си, Джуро осведоми Осуги, че Мусаши се бил преместил от странноприемницата в дома на някакъв лъскач на саби.
— Виждаш ли? Казвах ти аз — заяви Осуги. — Не може да очакваш от него да стои вечно на едно място. Докато се усетиш, пак ще е тръгнал нанякъде.
Седеше до писалището, но цяла сутрин не бе преписала и дума.
— Мусаши няма крила — увери я Джуро. — Само бъдете спокойна. Короку ще се види с Коджиро днес.
— Днес ли? Не си ли пратил някого снощи? Кажи ми къде живее той. Ще ида сама.
Тя почна да се готви за излизане, но Джуро изведнъж изчезна и й се наложи да пита за пътя двама от другите главорези. Рядко напускала досега къщата през време на своя над двегодишен престой в Едо, градът й бе доста непознат.
— Коджиро живее при Ивама Какубей — казаха й.