Шогун

Той я прегръщаше състрадателно и я остави да се наприказва, макар че разбра много малко от казаното. Трябва да разбера с какво я е лекувал лекарят, мислеше си той възбудено. Това е най-бързото и ефикасно лечение, което съм виждал. Всеки капитан на кораб на нейно величество трябва да знае какво е това лекарство — впрочем всеки капитан на всеки европейски кораб трябва да го знае. Момент — струва ми се, че всеки капитан би платил в чисто злато за тази тайна. Би могъл да натрупаш състояние. Да, но не по този начин, укори се той, не по този начин. Никога не прави пари от моряшката болка.

Тя обаче е имала голям късмет, че са пострадали краката отзад и гърба й, а не лицето. Погледна я отново. Лицето й беше все така плоско, някак си квадратно, зъбите й — все така остри и ситни като на гризач, но топлината, излъчвана от очите й, компенсираше грозотата. Той я прегърна още веднъж.

— Сега никакъв плач. Заповед.

Изпрати прислужницата за чай, саке и още възглавници и й помогна да се излегне удобно върху тях, макар че тя отначало се смущаваше и не искаше да се подчини.

— Как да ви се отблагодаря? — питаше тя.

— Няма благодаря. Връщам… — Блакторн са замисли, но не можа да си спомни как беше на японски „услуга“ и „спомням си“, затова измъкна речника и го запрелиства. — Услуга — о-негай… спомням си — амайдасу. Хай, мондосо о-негай. Оми десу ка? Връщам услуга. Спомняте ли си Оми? — Той вдигна юмруци и изимитира с насочените си показалци два пищова. — Оми-сан, спомняте ли си?

— Да, разбира се — сети се тя. После, учудена, помоли да разгледа книгата. Не беше виждала дотогава латинско писмо и колонките с японски йероглифи, съпоставени с надписи на латински и португалски, нищо не й говореха, ала тя бързо схвана смисъла. — Това е книга на всичките ни… извинете. Книга с думи, нали?

— Хай.

— Хомбун?

Той й показа как да намери в речника думата на латински и португалски.

— Хомбун — дълг — показа й той. После добави на японски: — Разбирам дълг. Самурай дълг, нали?

— Хай — плесна тя радостно с ръце, сякаш й беше показал някаква вълшебна играчка. Всъщност речникът си е вълшебен, помисли той, дар от всевишния. Той ми отключва нейния ум и ума на Торанага и скоро ще мога свободно да говоря японски.

Тя го попита за още думи и той й ги превеждаше на английски, латински или португалски, като всеки път разбираше какво го пита и всеки път откриваше думата. Речникът нито веднъж не го подведе.

Потърси още една дума.

— Маджупу десу нее? Това е вълшебство, нали?