Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Когато шпионският самолет U–2 е свален над Съветския съюз например, президентът Айзенхауер прави официален отказ под ПРИКРИТИЕТО, че това е бил невъоръжен самолет, изпълнявал синоптична мисия. Тази версия бързо губи достоверността си, когато руснаците разкриват, че пилотът ГАРИ ПАУЪРС е жив и е признал, че е шпионин.
Самите думи „официален отказ“ никога не се използват. Доста подробно обяснение, но без точна формулировка е направено при свидетелските показания през 1975 г. пред КОМИСИЯТА ЧЪРЧ, когато освен другите въпроси се дават показания за планирани убийства, подклаждани от ЦРУ. РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ — ръководител на тайните операции в ЦРУ, обяснява как АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, трябвало да дава обяснения на президента Айзенхауер и на президента Кенеди за планираните убийства. Дълес е изтъкнал: „Главният замисъл беше да бъде всичко достатъчно ясно, така че президентът… да може да нареди прекратяване на операцията, но да му се предостави възможно най-малко информация извън тази, която е достатъчна, за да стане ясно какъв е общият смисъл. Целта на подобен подход е той чистосърдечно да може да отрече, че е знаел за въпросната операция, ако нещата бъдат разкрити.“
Охранители
Суперсекретна група, предложена от британския РАЗУЗНАВАЧ ПИТЪР РАЙТ, чиято функция е да наблюдава съветското проникване в Службата за сигурност (МИ–5) и Секретната разузнавателна служба (МИ–6).
Охранка
Руска тайна полиция от времето на царизма. Корените на специалните служби са още преди Петър Велики — създателя на „съвременна“ Русия (царувал от 1672 до 1725 г.). Наименованието датира от около 1881 г. и е използвано за политическата полиция — специалисти, обучени да разследват политически престъпления, нагласени от агенти на Охранката, за да предизвикат арести. Вилхелм Щибер от Прусия помага за реорганизирането на съществуващата руска секретна служба и превръщането й в Отдел за държавна защита — по-късно наречен Охранное отделение, или накратко — Охранка. Въпреки че Александър II не се доверява на Щибер, защото е чужденец, и не може да се примири с участието му в държавната сигурност, той му плаща добре за услугите, особено за съветите при организирането на шпионска система извън страната, която да проследява подривните елементи, които са напуснали Русия и заговорничат против монархията. (Александър II е убит в Санкт Петербург през 1881 г. от бомба, хвърлена от революционер.)
Охранката има свои секретни КОДОВЕ и комуникационни системи независимо от министерството на вътрешните и външните работи и от военните организации. Разполага с огромен щаб следователи и многобройни АГЕНТИ, които наблюдават подозрителните групировки. Най-често използваната тактика на Охранката е внедряването на нейни хора в подозрителните групировки в Русия. Британският историк на разузнаването РИЧАРД ДИЙКЪН пише в „История на руските тайни служби“ („A History of the Russian Secret Service“, 1972):
Революционните общества бързо забелязваха липсата на прилежност от страна на Охранката и също толкова бързо успяваха да се преборят с бдителността й, използвайки свои методи. Лидерите на тези тайни общества пазеха истинската си самоличност много по-внимателно, отколкото агентите на Охранката. Истинските им имена се криеха не само от Охранката, но и от подчинени и сътрудници, като използваха прякори или кодови имена.
Сред многобройните агенти и ДВОЙНИ АГЕНТИ, които служат в Охранка, е и революционерът Йосиф Висарионович Джугашвили. По-късно той променя името си на Сталин.
Събиране на външноразузнавателни сведения практически не съществува, като се изключи НАБЛЮДЕНИЕТО на руснаците, които живеят в чужбина и които могат да се окажат заплаха за царския режим. Единствената служба на Охранката, която е извън страната, е в руското посолство в Париж. Фактът, че Охранката се оказва неефективна в събирането на разузнавателна информация за потенциалните противници на Русия, се потвърждава отчасти от катастрофалните руски военни провали по време на войната с Япония от 1904–1905 г. и Първата световна война.
В продължение на 36 години Охранката е действаща агенция. От нея се страхуват, но тя се оказва сравнително нискоефективна, когато „враговете на държавата“ се опитват да създават проблеми, а след това — през 1917 г., е свалена династията Романови.