По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Как са децата? — попита Кларк.
— У дома са — отвърна Мери Пат. Може да беше шпионка от най-висок ранг, но въпреки това си оставаше жена и майка. — Добре дошли.
— Оръжия за масово поразяване — проговори Чавес. Нямаше нужда да допълва думите си.
— Да — кимна шефът на разузнаването. Някой явно беше проспал или пък не даваше пет пари за факта, че политиката на Съединените щати по въпроса беше повече от ясна. Всеки смъртоносен микроорганизъм бе опасно оръжие, а отговорът на биологическото или химическо оръжие беше само един — ядреното, защото Америка не разполагаше с други. Телефонът върху бюрото на Фоли иззвъня.
— Да? — Той се вслуша няколко секунди. — Добре, можете ли да изпратите там екип? Добре, благодаря.
— Кой беше?
— Военномедицинският институт във Форт Детрик. Ще бъдат тук след час. Сега вижте: можем да изпратим хора отвъд океана, но те първо трябва да изследват кръвта си тук. Европейските страни са… е, можете да си представите. По дяволите, човек не може да внесе и едно въшливо куче в Англия, без предварително да го остави в някой кучкарник за цял месец, та да се уверят, че няма бяс. Вие вероятно ще трябва да се изследвате там. Летателният персонал също.
— Не сме готови — забеляза Чавес.
— Ще си набавите всичко необходимо на място — каза Мери Пат.
— Джон, помниш ли какво ти казах завчера? — пак се обади Чавес.
— Не — отвърна Джон. — Какво имаш предвид?
— Има някои неща, за които не можеш да отмъстиш, неща, които не могат да се върнат. Ако това е някаква терористична опера…
— Мащабът е прекалено голям — възрази Мери Пат. — Изисква прекалено сложна организация и техника.
— Чудесно, госпожо. Обаче дори и да е така, ние можем да превърнем долината Бекаа в паркинг и да изпратим морската пехота да нанесе маркировките, след като изстине. Това не е тайна. Същото нещо важи и за всяка държава, нали? Ние нарязахме балистичните ракети, но ядрените ни бомби са си живи и здрави. Можем да превърнем всяка страна в пустиня, а президентът Райън е способен да го направи… макар и да не бих се обзаложил за това. Виждал съм го в действие, а той не е от тези, дето си цапат гащите от страх.
— Е? — запита шефът на разузнаването. Не добави, че това не е толкова просто. Преди Райън да издаде заповед за ядрена атака, доказателството за необходимостта от нея трябваше да мине през ситото на Върховния съд, пък и според Фоли Райън не би го направил при никакви обстоятелства.
— Значи, който и да го е извършил, си е мислил едно от двете: или че няма да има значение дали ще открием кой го е направил, или че не можем да им отговорим по този начин, или… — Имаше и трето, нали така? Той го беше формулирал, но не съвсем.
— Или пък премахват и президента… но тогава защо им е да посягат първо към дъщеричката му? — каза Мери Пат. — По този начин охраната около него само се затяга, като прави задачата им почти невъзможна, вместо да я облекчи. Непрекъснато някъде все нещо се случва, едно след друго. Китайската история, ОИР, индийският флот духва в открито море. Цялата тая политическа шумотевица тук, а сега пък ебола. Няма обща картина. Тези неща не са свързани.
— Само дето правят живота ни ад, нали?
За няколко секунди се възцари тишина.
— Момчето има право — каза Кларк накрая.
— Всичко винаги започва в Африка — каза Лоренц, докато тъпчеше лулата си. — Там е родното му място. Преди няколко месеца в Заир имаше епидемия.
— Не го писаха във вестниците — забеляза агентът от ФБР.
— Имаше само два смъртни случая, едно момче и една сестра… монахиня, мисля, но тя загина при самолетна катастрофа. Носле имаше два изолирани случая в Судан, пак две жертви, възрастен мъж и малко момиченце. Мъжът умря. Момичето оживя. Това също беше преди седмици. Имаме кръвни проби от Пациент номер 1. От известно време правим експерименти с кръвта му.
— Как?
— Култивираме вируса в тъкан. Маймунски бъбреци. Всъщност… я чакайте! — възкликна той.
— Какво има?
— Бях дал заявка за известно количество африкански зелени маймуни. Това е животното, което използваме за опитите си. Убиваме ги безболезнено и извличаме бъбреците. Някой ни е изпреварил и ми се наложи да изчакам изпълнението на нова заявка.
— Знаете ли кой ви е изпреварил?
Лоренц поклати глава.
— Не, така и не се разбра. Забавиха ме седмица, може би десетина дни. Това е всичко.