По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— ФБР — каза мъжът, протягайки разтвореното си удостоверение. Той беше шефът на местното отделение на Бюрото, агент от много висш ранг. Беше висок, спокоен мъж и не се вълнуваше лесно. Учеше агентите си, че в кризисни ситуации важното е човек първо да помисли. Че винаги има възможност нещата да се осерат, както и винаги има време да се оправят.
— Какво искате от мен? — попита Лоренц.
— Трябва да ме въведете в нещата. Бюрото работи съвместно с няколко други агенции, за да разбере как е започнало. Разпитваме всяка жертва в опит да разберем къде са се разболели, а доколкото разбираме, вие сте експертът, към когото трябва да се обърнем при тази извънредна ситуация. Къде е започнало всичко това?
Военните не знаеха къде е започнало, но бързо ставаше очевидно докъде е стигнала болестта. Форт Стюарт, Джорджия, беше първият. Почти всяка армейска база се намираше близо до някой голям град. Форт Стюарт се намираше на съвсем кратък път с кола от Савана и Атланта. Форт Худ беше близо до Далас и Форт Уърт. Форт Камбъл беше на час път от Нашвил, където Вандербилт вече бе докладвал за наличието на болни. Персоналът живееше основно в спални помещения с общи душове и тоалетни и старшите медицински офицери в тези бази бяха ужасени в съвсем буквалния смисъл на думата. Военноморският персонал живееше най-сгъстено от всички. Корабите им представляваха затворени среди. Корабите в морето веднага получиха заповеди да останат по местата си, докато не бъде изяснена обстановката на сушата. Скоро беше решено, че всяка голяма база се намира в рисково положение, и макар някои подразделения — основно пехотата и военната полиция — да се дислоцираха, за да подсилят Националната гвардия, лекарите държаха под око всеки войник и морски пехотинец. Скоро започнаха да се появяват мъже и жени със симптоми за грип. Те веднага биваха изолирани и откарвани с хеликоптери до най-близката болница, която приемаше болни от ебола. Към полунощ вече стана ясно, че военната машина на САЩ скърца. Настойчиви обаждания до Националния център за армейско командване съобщаваха в кои поделения са открити заболели и на базата на тази информация цели батальони биваха отделяни едни от други, а личният състав се хранеше с неприкосновените запаси, защото столовите бяха затворени. Всички си мислеха за врага, когото не можеха да видят.
— Господи, Джон — възкликна Чавес.
Кларк кимна мълчаливо. Съпругата му беше инструктор на медицински сестри в една болница и животът й можеше да е изложен на риск. Ако пристигнеше някой заразен пациент, щеше да бъде откаран в отделението й и Санди щеше да поеме грижата да покаже на студентите си как да работят с него по безопасен начин.
Безопасен начин ли? Мисълта върна мрачните спомени и онзи страх, който не бе изпитвал от години. Това нападение срещу страната му — още нямаше нищо официално, но той никога не бе вярвал на случайности — не го заплашваше лично, но това не важеше за жена му.
— Кой мислиш, че го е направил? — Тъп въпрос, който предизвика още по-тъп отговор.
— Някой, който никак, ама никак не ни обича — отвърна Джон безизразно.
— Извинявай. — Чавес погледна през прозореца и се замисли за няколко секунди. — Това е някаква дяволска игра, Джон.
— Ако открием, че е така… тогава е някакъв ебан в главата педал.
— Прав си, господин К. Хората, които следим, а?
— Възможно е. Обаче може да има и други. — Той погледна часовника си. Директорът Фоли трябваше вече да се е върнал от Вашингтон и те трябваше да потеглят към кабинета му.
Пътят им отне само няколко минути.
— Здравей, Джон, здравей, Динг — каза Фоли. Мери Пат също беше там.
— Не е нещастен случай, нали? — попита Кларк.
— Не. Събираме общ отряд. ФБР разговаря с хората в страната. Ако открием някакви следи, нашата работа ще е зад граница. Опитвам се да намеря начин веднага да се свържем с хората по места.
— Групата за преценки към Националното разузнаване? — попита Динг.
— Всички са под пълна пара. Джак дори ме упълномощи да давам заповеди на Агенцията за национална сигурност и министерството на вътрешните работи. — Макар по закон департаментът по контраразузнаването да имаше правото да се разпорежда с тях, в действителност другите големи учреждения открай време си бяха независими империи. До този момент.