По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Но вие в действителност не сте сигурни, нали?
— Не — призна Джак, — никой от нас в действителност не е сигурен. Това е един от онези случаи, когато вие трябва да се вслушате в гласа на най-лошото си предчувствие. Иска ми се да можех да съм по-сигурен, но не мога, и не ще ви лъжа за това.
— Кой го е направил, господин президент? — попита друг репортер.
— Не знаем и за момента не се наемам да разсъждавам за източника на тази епидемия. — А това беше лъжа, Райън го разбра още докато произнасяше думите, веднага след заявлението си, че не би изрекъл лъжа, защото ситуацията също го изискваше. Какъв побъркан и шибан свят!
Това беше най-трагичният „разпит“ през живота й. Жената, наречена Пациент номер 1, беше привлекателна, или поне е била преди два или три дни. Сега кожата, квалифицирана при приемането й като праскова, беше потъмняла и изпъстрена с алени язвички. Най-лошото обаче беше, че тя го знаеше. Нямаше начин да не разбере, помисли агентката, скрита зад маската си; тя държеше флумастера си с гумените ръкавици (нищо остро, което би могло да пробие тънкия латекс) и си водеше бележки, без да научава нещо особено. Нямаше начин пациентката да не разбере, че този вид медицински грижи не е съвсем обичаен, че лекарите се боят да я докосват и че сега специалният агент от ФБР дори не иска да се приближи до леглото й.
— А освен пътуването ви до Канзас Сити?
— Нищо друго — отвърна гласът, сякаш дълбоко изпод земята. — Работех на бюрото си, подготвях се за есенните заявки. Ходих на изложбата за домакински уреди преди два дни в центъра „Маккормак“.
Последваха още няколко въпроса, никой от които не даде някаква полезна информация, поне на пръв поглед. Жената в агента я караше да протегне ръка, да докосне ръката на обречената жертва, да я погали в може би последния й ден — но не. Само преди няколко дни агентката бе научила, че е бременна с първото си дете. Сега вече отговаряше за два живота, не само за собствения си, и това бе единствената причина, която поддържаше ръката й твърда.
— Благодаря ви. Пак ще дойдем — произнесе агентката, надигна се от металния стол и се насочи към вратата. Отвори я, сви рамене, за да не се докосне до касата, и продължи до следващата стая за следващия разпит. Клайн беше в коридора и обсъждаше нещо с друг член на персонала — дали беше лекарка или сестра, агентката не разбра.
— Как мина? — попита професорът.
— Какви са шансовете й? — отвърна агентката с въпрос.
— Абсолютно никакви — отвърна Марк Клайн. При болести като тази съдбата на първия пациент беше предрешена.
— Компенсация? Искат от нас компенсация? — невярващо възкликна министърът на отбраната.
— Господин министър, аз просто предавам думите им — напомни Адлер на домакините си.
— Ангажирахме двама офицери от вашите военновъздушни сили да изследват останките от ракетите. Заключенията им потвърждават нашите. Това е Пен-Лун-13, тяхната нова ракета с голям обсег и инфрачервено насочващо устройство, разработка на базата на руско оръжие. То е определено ново, в допълнение към доказателството от радарните инсталации, регистрирано от вашите кораби. Свалянето на авиолайнера е преднамерен акт. Вие го знаете. Също и ние. И така, кажете ми, господин Адлер, на каква позиция е Америка в този спор?
— Ние не желаем нищо друго освен възстановяването на мира — отвърна държавният секретар. — Бих посочил също така, че след като КНР позволи директните ми полети между тяхната и вашата столица, това е доказателство за добра воля.
— Сигурно — отвърна външният министър. — Или поне така би изглеждало на страничен наблюдател. Но кажете ми, господин Адлер, какво всъщност искат те?
Толкова за разрешаването на ситуацията, каза си американският държавен секретар. Тия двамата тук не бяха по-глупави от него, и дори още по-ядосани. Но след момент нещата се промениха.
Някаква секретарка почука, влезе и им подаде един телекс. Министърът го прочете и го подаде на американеца.
— Изглежда, страната ви е изправена пред сериозен проблем, господин държавен секретар.
Пресконференцията беше прекъсната. Райън се върна в Овалния кабинет и седна на дивана със съпругата си.