Не пречете на палача

На Минаев много му се искаше да каже: „Павел Дмитриевич, не бива лично да се доближавате до тях. Нали имахте група, която ръководехте. Намерете своите хора и ги включете в работата. Хората на Чинцов познават лицето ви, докато вашите бивши сътрудници никой освен вас не ги е виждал“. Но Антон Андреевич се въздържа и нищо такова не каза. Страхуваше се да не провали с толкова труд започнатата операция, на която бе дал простичкото и никому нищо не говорещото название „Стела“. Тази латинска дума в превод означаваше просто „звезда“ и не носеше никакъв подтекст, свързан със същността на операцията. Някога в младостта си на закрит кинопоказ Минаев бе гледал един италиански филм за живота на градски просяци, дребни крадци, бандити, сутеньори и проститутки. В този филм бе имало само една прилична девойка на име Стела. Тя бе била толкова невинна, толкова искрена и простодушна на фона на всичката останала измет, че Минаев — тогава още съвсем младо лейтенантче — направо се бе просълзил от умиление, а след това буквално се беше задъхвал от ярост, когато един от героите на филма я бе накарал да проституира, за да му плати пиячката. Оттогава думата „стела“ бе станала за Антон Андреевич синоним на нещо чисто, правилно и праведно.

Сауляк пое списъка от ръцете му и бързо го прегледа. В него, освен имена, адреси и телефонни номера, имаше още кратки сведения за професиите, заниманията и за семейното положение на обречените.

— Имате ли някакви предпочитания откъде да започна или да действам по свое усмотрение? — попита Павел.

— Нямам. Преценявайте сам. Колко пари са ви необходими на първо време?

— Не знам, изостанал съм от пазарната конюнктура. Дайте ми хиляда долара, пък после ще видим. Или може би искам прекалено много?

— Не, не — припряно отвърна генералът, изваждайки портфейла си. — Това съвсем не е много, сам ще се убедите.

Докато през тези три дена Сауляк си почиваше на вилата му, Минаев бе подписал всички необходими документи и бе продал колата му, която се намираше в един охраняем гараж. Добавяйки няколко хиляди долара, той бе купил на Павел нов автомобил, който повече подхождаше на имиджа му на „жених“, завърнал се от чужбина и нямащ никакви финансови притеснения, за да е принуден да работи. Всъщност, предишната му кола бе далеч по-добра, защото зад външния й неугледен и дори предизвикващ съчувствие вид се криеше невероятна мощ и издръжливост, тъй като по двигателя й всичко бе преправено от най-добри специалисти. Разбира се, тези нейни достойнства бяха взети предвид при продажбата й и бяха включени в цената. Сега вместо свръхскоростното и свръхмощно жигули, Сауляк притежаваше чер сааб. През последните години количеството на чуждестранните марки коли по улиците толкова бе нараснало, че степента на незабележимост и невзрачност на сааба бе равна на тази на жигулито.