Не пречете на палача

Като цяло текстът вече беше готов и няколко пъти бе отредактиран от разни съветници. Шабанов бе последен, защото беше имиджмейкърът на Президента. Той трябваше да постави акцентите, паузите — с други думи, да превърне литературния сценарий в режисьорски. Евгений още един път пробяга с очи по текста, стигна до думите: „от месец март нататък проблем с работните заплати няма да има“ и сложи знак, че последната дума трябва да се произнесе високо, ясно и желателно по срички. Задръжките на работните заплати вече бяха станали „притчи во язицех“6 и даже на глупака бе ясно, че проблемът не би могъл да се реши през март. На кой ли умник бе хрумнало да вмъкне това неизпълнимо обещание в текста на президентската реч? Така или иначе, то бе вмъкнато и нека Президентът да си произнася по-гръмко клетвата. Март чукаше вече на вратата и позорът от неизпълненото обещание щеше да му се лепне като черно петно. След като цялата страна бе чула „ня-ма да и-ма“, върви се оправяй после.

Биваше си ги съветничетата на сегашния Президент — хвани единия, та удари другия. Заклетият ти враг няма да ти напакости толкова, колкото тъпият съветник. На Шабанов не му беше много съвестно и срамно, че използваше служебното си положение, изключително за да кара Президента да губи точки. На негово място всеки друг — дори и най-преданият на държавния глава човек — при това и добър професионалист, едва ли би могъл да избегне вредата, която нанасяха тези неизвестно откъде пръкнали се съветници. Ето например, какво бе разписанието на първия ден от пристигането на Президента в родния му град. Беше февруари, студ вятър, а му бяха натрупали няколко срещи с населението и трудещите се, по време на които Президентът трябваше да държи речи не на закрито, а на улицата. Наистина голям умник го бе измислил. Та нали той щеше да пресипне като едното нищо. Или пък щеше да премръзне и щеше да пожелае да се сгрее като всеки руски мужик. А добре бе известно как се сгряват мужиците в Русия от веки веков. Така че, Президентът или трябваше да се качи на трибуната и с възпалено гърло да произнесе отговорната си реч, или... И едното, и другото бяха провал. Което пък за Шабанов бе добре. Дори много добре.