Кралят отвъд Портата [bg]

Тенака усмири жребеца си край един виещ се поток, който ромолеше сред горичка от брястове в западния край на долината. Завъртя се на седлото, търсейки с поглед Ананаис. Видя го да язди спокойно. Валтая седеше странично на седлото зад него. Бяха успели да се измъкнат, без да изгубят дори един човек, и това само благодарение на впечатляващите умения на Тридесетте.

Той слезе от коня си и го остави да пасе. Отпусна леко каишите на седлото и потупа животното по врата. Реня стигна до него и скочи от своя жребец. Лицето ѝ беше зачервено, а очите — светещи от възбуда.

— В безопасност ли сме? — попита тя.

— За момента — отвърна Тенака.

Ананаис вдигна крак над седлото и се плъзна на земята, след което се обърна, за да помогне на Валтая да слезе. Тя му се усмихна и сключи ръце над раменете му.

— Винаги ли ще си на разположение да спасяваш живота ми?

— Винаги е много време, господарке — отвърна той с ръце на кръста ѝ.

— Казвал ли ти е някой, че имаш красиви очи?

— Не и напоследък — отвърна той, пусна я и се отдалечи.

Галанд, който бе станал свидетел на сцената, пристъпи към Валтая.

— На твое място бих забравил за него, момиче — каза той. — Този мъж не може да бъде спечелен.

— Но ти можеш да бъдеш, така ли?

— Мога! Но помисли, преди да кажеш „да“. Не съм особено добър улов.

Валтая се засмя.

— По-добър си, отколкото си мислиш.

— Но все пак отговорът е „не“, нали?

— Не мисля, че в момента си търсиш жена. А ти?

— Ако имахме времето — отвърна Галанд сериозно и се пресегна, за да хване ръката ѝ. — Ти си чудесна жена, Вал, и не мисля, че един мъж може да има по-голям късмет от това да те срещне. Иска ми се да те познавах в по-добрите дни.

— Дните са такива, каквито ги направим. Има и други народи по света, където хора като Ческа биват спирани в зародиш. Мирни народи.

— Не желая да бъда чужденец, Вал. Искам да живея в собствената си страна, сред собствения си народ…