![Кралят отвъд Портата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/6/kralyat-otvd-portata-bg-download.jpg)
Кралят отвъд Портата [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Сага за Дренай #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-490-1
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят отвъд Портата [bg]». Краткое содержание книги:
— Така е — отвърна Падаксес, прикривайки радостта си.
— Това е, което искам.
— Така да бъде. Кълна се в Духа!
— Не ми се кълни, войнико. Клетвите ти нямат стойност. Докажи го!
— Ще отнеме малко време. Първо трябва да изпълня ритуалите. Вярвам, че и ти ще ме последваш — каза Падаксес.
Декадо кимна и се върна при останалите.
— Не можеш да направиш това, Декадо — каза Акуас. — Така обричаш всички ни!
— Внезапно играта не ти се понрави, така ли? — попита рязко Декадо.
— Не е това. Този мъж, твоят враг, има сили, които ти не притежаваш. Той може да чете ума ти, да усети всяко твое движение, преди да си го направил. Как, в името на Източника, би могъл да го победиш?
Декадо се засмя.
— Все още ли съм ваш водач?
Акуас стрелна поглед към някогашния абат.
— Да — отвърна накрая. — Все още си наш водач.
— Тогава, когато той приключи ритуала си, ще съчетаете жизнената сила на Тридесетте в мен.
— Обясни ми само едно, преди да умра — каза Акуас меко. — Защо се жертваш по такъв начин? Защо обричаш приятелите си?
Декадо сви рамене.
— Кой знае?
Тъмните тамплиери паднаха на колене пред Падаксес, докато той припяваше имената на долните демони, призовавайки Духа на Хаоса с глас, който се превърна в писък. Слънцето прониза източния хоризонт, ала по някаква причина светлината му не достигна равнината.
— Готово — прошепна Абадон. — Той спази думата си и душите на воините му са в него.
— Тогава последвайте примера му — нареди Декадо.
Тридесетте коленичиха пред своя водач със сведени глави. Той не почувства нищо, но знаеше, че са му се подчинили.
— Дек, ти ли си това? — извика Ананаис.
Декадо му махна с ръка да замълчи и пристъпи срещу Падаксес.
Черният меч изсвистя, но мигновено бе париран от сребърната стомана в ръката на Декадо. Битката бе започнала. Тенака и спътниците му гледаха с възхищение, докато воините се въртяха един около друг и остриетата им се сблъскваха с дрънчене.
Времето течеше и отчаянието започна да личи във всяко движение на Падаксес. Страхът пролази в сърцето му. Макар и да предвиждаше всяко движение на противника си, скоростта на атаките на Декадо бе зашеметяваща. Умът му изпращаше пориви страх, но противникът му се изсмя, защото за него в смъртта нямаше ужас. И тогава Падаксес разбра, че съдбата му е решена, и изпита огромен гняв, че един смъртен може да го убие. Хвърляйки се в последна свирепа атака, той с ужас прочете ума на Декадо в последния момент, виждайки контраудара частица от секундата преди той да полети към него.
Сребърната стомана отметна неговия меч и се заби в чатала му. Падаксес падна на земята и кръвта му напои тревата… а душите на тамплиерите умряха с него.
Слънчевата светлина помете мрака и Тридесетте се изправиха на крака, удивени, че животът все още тече във вените им.
Акуас пристъпи напред.
— Как? — попита той. — Как спечели?
— Няма мистерия, Акуас — каза тихо Декадо. — Той беше просто човек.
— Но и ти си такъв!
— Не. Аз съм Декадо. Ледения убиец! Следвайте ме на свой риск.
Декадо свали шлема си и вдиша дълбоко хладния утринен въздух. Тенака разтърси глава, за да прочисти паяжините страх, които още бяха полепнали по него.
— Дек! — извика той.
Декадо се усмихна и пристъпи към него; двамата стиснаха китки във воински поздрав. Ананаис, Галанд и Парсал се присъединиха към тях.
— В името на боговете, Дек, изглеждаш чудесно. Наистина чудесно! — каза топло Тенака.
— Ти също, генерале. Радвам се, че дойдохме навреме.
— Ще ми кажеш ли как всички тези воини умряха? — попита Ананаис.
— Само ако ти обясниш каква е тази маска. Смехотворно е някой толкова суетен като теб да крие такова класически красиво лице.
Ананаис отмести поглед, а другите се смълчаха. Тишината се проточи.
— Никой ли няма да ме запознае с нашия спасител? — попита Валтая и моментът отмина.
В началото на разговора Тридесетте седяха на седлата, но после се пръснаха на групи по шестима и започнаха да събират дърва за лагерни огньове.
Акуас, Балан, Катан и Абадон избраха позиция до един самотен бор. Катан запали огъня и четиримата седнаха край него, привидно смълчани и загледани в танцуващите пламъци.
— Говори, Акуас — изпулсира абатът.
— Натъжен съм, Абадон, защото нашият водач не е един от нас. Не искам да съм дързък, но орденът ни е древен и винаги сме търсели високи духовни идеали. Не отиваме на война заради радостта от убийството, а за да умрем в защита на Светлината. Докато Декадо е чист убиец.