Кралят отвъд Портата [bg]

— Все още чувствам, че Абадон може да греши. Усетихте ли настървението на Декадо, когато атакувахме ездачите? Силата му беше толкова голяма, че почти зарази и мен.

— Абадон казва да не съдим. — Това идваше от Катан.

— Но той вече не е абат — проговори Балан.

— Абадон винаги ще бъде Абатът на Мечовете. И трябва да бъде уважаван. — Отново Катан.

— И все пак ме кара да се чувствам неудобно — изпулсира Акуас. — Къде е Талантът му? В цялата дълга история на Тридесетте никога не е имало водач, който да не може да Пътува и Говори.

— Мисля, че може би трябва да обмислим алтернативите — отвърна Катан. — Ако Абадон е бил подведен в избора си на Глас, това ще означава, че Хаосът е овладял Източника. Това ще обезсмисли всички други избори на абата и ще ни изхвърли Извън Съдбата.

— Не непременно — каза Балан. — Ние все пак сме хора. Абадон може да е направил само една грешка. Той е воден от Източника, ала толкова много зависи от тълкуването. Смъртта на Естин и пристигането на Декадо може да са били или съвпадение, или тъмна манипулация.

— Или творение на Източника? — изпулсира Акуас.

— Именно.

Декадо отвори очи и се надигна до седнало положение.

— Какво планират? — попита на глас и посочи към Легиона.

— Чакат пристигането на армията си — отвърна Акуас. — Водачът им, мъж на име Аргонис, казва на хората си, че ще бъдем прогонени от пещерите си и избити заедно с всички други бунтовници в Скода. Опитва се да повдигне духа им.

— Но не успява — вметна Балан.

— Ще ни разкажеш ли за Дракона, Декадо? — попита Катан и капитанът се усмихна.

— Отминали дни — каза той. — Струва ми се като в друг живот.

— Онзи живот доставяше ли ти удоволствие? — попита предпазливо Акуас.

— И да, и не. По-скоро не, доколкото си спомням. Драконът беше странен. В определени отношения предполагам, че създаде връзка, подобна на вашата, с тази разлика, че ние нямахме Талант и не можехме нито да Пътуваме, нито да Говорим като вас. Но бяхме семейство. Братя. И държахме нацията единна.

— Сигурно си се натъжил, когато Ческа унищожи братята ти — каза Балан.

— Да. Но тогава вече бях монах и животът ми се бе променил много. Имах градината и растенията си. Светът беше станал много малко място.

— Винаги съм се удивлявал как успяваше да произведеш толкова много видове зеленчуци в толкова малко пространство — каза Балан.

Декадо се изкикоти.

— Отглеждах домати в картофите — отвърна той. — Поставях семената в картоф и докато доматите растяха нагоре, картофите се спускаха надолу. Бях много доволен от резултатите.

— Липсва ли ти градината? — попита Акуас.

— Не. И това ме натъжава.

— Харесваше ли ти да си свещеник? — попита Катан.

Декадо погледна стройния млад мъж с нежно лице.

— На теб харесва ли ти животът на воин?