![Конан Великолепния [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/4/9/konan-velikolepniya-bg-download.jpg)
Конан Великолепния [bg]
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: Конан (bg) #7
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Героическая фантастика
Электронная книга - «Конан Великолепния [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако твоята… предпазливост стане причина да не успеем — промърмори Фаруз — хич не си мисли, че ще можеш да се опазиш от гнева на има̀ла Басракан, като хвърлиш вината на други. Истината трябва да се знае.
Джинар реши, че Фаруз няма да остане жив, за да се върне в лагера на правоверните. Самите древни богове ще се погрижат за това.
От скалите зад тях отново се изрониха камъчета, но този път Джинар само погледна през рамо. До двамата мъже седна Шармал, строен младеж с рядка брада, сплетена на много тънки плитки.
— Бритунианските неверници продължават да яздят на изток — съобщи той.
— И през нощта? — попита Джинар и се намръщи. Не му се нравеше поведение, което се различава от обичайното. Хората яздеха нощем, само ако имаха много важна причина, но не и в подножието на Кезанкианските планини.
— Когато се връщах на смрачаване отговори Шармал, — те все още яздеха на изток. Аз… не исках да пропусна боя.
— Ако има такъв — подхвърли с насмешка Фаруз.
Джинар скръцна със зъби.
— Качвайте се на конете — заповяда той. — Внимателно заобиколете лагера. Не нападайте без моя заповед, освен ако ни усетят и вдигнат тревога. Е, Фаруз? Говориш дръзки думи. Ръката ти ще може ли да ги потвърди?
Фаруз изръмжа, скочи на крака и се спусна надолу към подножието на хълма, където бяха оставили конете си.
Джинар го последва с тъжна усмивка. Той поведе внимателно коня си към лагера на върха на съседния скалист хълм. Тропотът на неподкованите копита по камънака не го тревожеше, не сега. Джинар не изпитваше и капка съмнение, че заморийците ще се събудят. Древните богове бяха с него. Той и другите се сливаха с мрака. Съгледа един от стражите, подпрян на копието си, който виждаше единствено движението на собствената си сянка. Джинар извади ятагана си. Истинските богове може би бяха в лагера преди него, но там витаеше и още нещо. Смърт! Долавяше дъха ѝ. Смърт за много хора. Смърт за Фаруз.
Джинар се усмихна и пришпори коня си. Животното скочи напред. Стражът дори не разбра какво се случи. Извитото острие, движено от силната ръка на Джинар и скоростта на тежкия кон, отнесе главата от раменете на мъжа. Викът на Джинар прониза тишината.
— Избийте ги в името на истинските богове! Никаква пощада за неверниците!
Ревът на планинците разтърси нощта, последван от безпощадната сеч.
Легнал на земята под звездното небе, Конан отвори очи. След високомерното оттегляне на Джондра беше решил да спи навън, въпреки че до късно лампата в палатката приканващо продължи да свети. Събуди го не желанието по нейното копринено тяло, а някакъв необичаен звук. Ослуша се внимателно и чу дишането на близкия страж — твърде равномерно за буден човек. Глупаците не са послушали съвета ми, слушат, но не чуват.
Имаше обаче и още нещо, което заморийците не чуха. Освен хъркането на мъжа Конан долови шум от търкалящи се по склона на хълма камъчета. От всички страни!
— Всемогъщи Кром! — промърмори той, отхвърли черното наметало, с което се беше покрил, и скочи на крака с изваден нож. Отвори уста да вдигне тревога и в същия миг това стана излишно.
Едновременно с глухия звук при удрянето на стомана в плът се чу вик:
— Избийте ги в името на истинските богове! Никаква пощада за неверниците!
В тъмнината настъпи хаос. От всички страни връхлитаха планинци, жадни за кръвта на неверниците. Ловци изкачаха от палатките и молеха боговете да дочакат утрото.
Едрият кимериец затича към заспалия на поста си страж. Събуден от адския шум, ловецът се опита да прободе с копието си връхлитащия планинец, но стоварилият се върху му ятаган го съсече.
— Всемогъщи Кром! — изрева Конан.
С рязко дръпване на юздите планинецът възви коня си над убития ловец и се насочи към изникналия пред него в нощта огромен мъж.
— Такава е волята на истинските богове! — извика той, размахал над чалмата окървавения си ятаган.
За миг Конан спря, сякаш се готвеше да посрещне нападението. После изненадващо скочи напред, гмурна се под свистящия полумесец на стоманата и заби меча си в планинеца. От силата на удара кимериецът се олюля, а проводеното тяло на планинеца заедно с меча се преметна през задницата на коня и падна на земята.
Конан стъпи с крак върху гърдите на трупа и измъкна меча си. Предупреден от инстинкта си, той мигновено се обърна и видя изникналия от мрака зад него друг неприятел на кон, замахнал към главата му. Едновременно беше вдигнал меча си и наточеното острие отсече спускащата се китка. Отсечената ръка, която продължаваше да стиска дръжката на ятагана, полетя надолу, а планинецът препусна в нощта, вдигнал високо останалата част, сякаш така можеше да спре бликащата като фонтан кръв.