Конан Великолепния [bg]

Когато Конан се върна в центъра на лагера, на билото на съседния хълм се появиха десет конника и се насочиха към техния лагер.

Арванеус измърмори:

— Можехме да избием всичките, преди още да са ни усетили. Какви ли са? Не приличат на планинци.

— Бритунианци — отговори Теладис. — Има ли причина да ги убиваме, Арванеус?

— Варварска измет — отвърна с насмешка мъжът с ястребовото лице. — Те дори не ни виждат.

— Виждат ни — възрази Конан, — иначе нямаше да пресекат билото. И какво те кара да мислиш, че са само тези?

Двамата заморийци изненадани се спогледаха. Конан насочи вниманието си към приближаващите се мъже. Бяха обути в гамаши с козината навън и също такива шапки, със саби на кръста и кръгли щитове, закачени отзад на седлата. Никой не носеше копие. Водачът им държеше дълъг извит лък.

Бритунианските конници внимателно се придвижиха нагоре по хълма и спряха до лагера. Мъжът вдигна лъка над главата си.

— Наричат ме Елдран — представи се той. — Ще ни приемете ли?

Намръщен, Арванеус не отговори.

Конан вдигна дясната си ръка над главата.

— Наричат ме Конан — отвърна той. — Приветствам ви с добре дошли, ако нямате лоши помисли. Слизайте и се разполагайте край огньовете.

Елдран скочи усмихнат от коня. Беше висок почти колкото Конан, макар и не толкова мускулест.

— Не можем да останем дълго. Търсим информация. След това трябва да продължим.

— Аз също търся информация — заяви Джондра и тръгна към двамата мъже. Косата ѝ беше разрошена, а комбинацията на тесните ѝ панталони за езда с туниката от зелена коприна създаваше впечатление, че се е облякла набързо. — Кажи ми… — думите ѝ заглъхнаха, когато срещна погледа на Елдран с очи, сиви като нейните. Тя отметна назад глава, а устата ѝ остана отворена. Накрая нервно попита: — От… от коя страна си?

— Бритунианци са — отвърна Арванеус. — Диваци.

— Млъкни! — гневният вик на Джондра изненада мъжете. Конан и Елдран озадачено я погледнаха. Арванеус пребледня. — Не питам теб! — продължи тя с разтреперен глас. — И се научи да мълчиш, когато аз говоря! Разбра ли ме, ловецо? — без да чака отговор, тя отново се обърна към Елдран. Бузите, ѝ горяха, гласът ѝ беше тих, но студен. — Ловци ли сте? За вас е двойно по-опасно да ловувате тук. Наоколо има заморийска войска, а и тук е близо до земите на планинците.

— Заморийската войска едва ли ще ни открие — отговори бритунианецът. Хората му, които още не бяха слезли от конете, се засмяха. — Колкото до планинците… — гласът му прозвуча пренебрежително, но в очите му проблесна зловещо пламъче.

— Аз ти казах името си, жено, но не чух твоето.