Конан Великолепния [bg]

Същият ритуал се повтори с втората птица. В нейните видения различен беше само описваният терен. Така беше и със следващата, и с тази след нея.

Когато стигна до последната, вече бързаше. Вниманието му бе насочено към съседната стая, където му предстоеше изключително отговорна работа. Освен това знаеше какво ще чуе. Басракан подхвана монотонния напев и описа огнения магически знак, готов веднага да плесне с ръце.

— Войници — изграка гарванът. — Много, много. Много, много.

Дъхът на Басракан секна. Повече от всеки друг път съжали, че гарваните не могат да съобщават числа.

— Къде? — попита той.

— На юг. На юг от планините.

Има̀лът замислено гладеше брадата си. Ако идват от юг, сигурно са заморийци. Как да постъпи с тях? Другият гарван, който реално беше видял войниците, можеше да бъде призован тук, а след това да заведе неговите бойци при тях. За хората това ще бъде още един знак за благоразположението на древните богове, защото духовете на въздуха са въплътени в птиците. И това ще бъде първата победа — първата от многото, които щяха да последват — срещу неверниците.

— Върни се! — заповяда Басракан.

— Връщам се — изграчи птицата и той прекъсна връзката.

Колко ли са войниците, запита се той, докато излизаше от стаята, колко войни на истинските богове да изпрати срещу тях?

Докато прекосяваше съседната стая към коридора, той спря и погледна момичето, приклекнало до стената, облицована с полиран дъб — рядък и скъп като перлите в тези планини. От тъмните ѝ очи капеха сълзи, пълните ѝ устни конвулсивно тръпнеха. Никакви дрехи не скриваха от очите му изваяното ѝ като от мрамор тяло.

Лицето на Басракан се разкриви от погнуса и той избърса ръце в дрехите си, сякаш бяха омърсени. Само осемнайсетгодишна и вече развъдник на порока, който пускаше пипала към умовете на мъжете.

Такива бяха всички жени. Никой не беше истински чист. Никой не беше достоен за древните богове.

Отърсвайки се от мрачните мисли, благочестивият мъж бързо продължи. Не се страхуваше, че момичето може да избяга. Докато не ѝ разреши, докато не установи, че заслужава да я пусне, тя щеше да остане подчинена на магиите.

В коридора Басракан видя има̀ла Ябил да излиза от стаята си. Мършавият мъж се поклони, черните му дрехи прошумоляха.

— Истинските богове да те благословят, има̀ла Басракан. Идвам с лоши вести.

— Лоши вести? — каза Басракан, без да отвърне на поздрава. — Говори, човече!

— Много войни се присъединиха към нас, но повечето никога не са виждали знамението за милостта на истинските богове — над сплетената брада тъмните очи на Ябил горяха със страстта на фанатик, а презрително изкривените устни издаваха ненавистта му към онези, които не споделяха вярата му. — Мнозина искат да видят с очите си принасяне на жертва. Дори свидетелите на жертвоприношението сега мърморят, че съществото, изпратено от старите богове, ни е изоставило, тъй като от много дни не се е мяркало. Сред новодошлите има и такива, които твърдят, че то не е знак за благодат, че всичко е лъжа. Засега говорят тайно помежду си, но това няма да трае дълго. Страхувам се, че съмняващите се лесно могат да се повлияят.