13-те светини [bg]

Виждаше как момичето се крие в мрака и се чудеше дали и то ги е видяло. Лари дъвчеше нокътя на палеца си, като се опитваше да измисли някакъв план, като същевременно съжаляваше заради дрогата, която изпуши преди малко. Тя го беше размекнала, разбира се, така че точно сега той просто не можеше да разсъждава нормално. Дали да се заеме сериозно с Милър сега и да предизвика разиграването на някоя сцена или да чака, докато дойде Кубето? Но ако той действа сега, бръснатата глава най-вероятно ще си присвои всички заслуги.

Когато влакът пристигна, Макфийли все още се двоумеше, но моментално се сети, че момичето ще се крие в мрака и в последния момент ще се качи на влака. Кубето все още не се виждаше никакъв. Къде ли се е дянал тоя тип?

Влакът пристига…

Макфийли се втурна към влака, застана на вратата, като нарочно изчакваше Милър да направи своя ход.

Освободете вратите.

Тъкмо да слезе от влака и жената излезе бързо от мрака и скочи във вагона. В момента, в който вратите се затвориха със съскане и влакът потегли, Лари се обърна и видя как Кубето и другите двама тичат по перона. Лари се ухили, като видя израза на лицата им, но усмивката му се стопи, като се сети, че не знае къде отива влакът… и като бръкна в джобовете си, той установи, че има точно една лира и петдесет пенса, което едва стигаше да се обади по телефона, камо ли да се върне в апартамента си. Сега беше заклещен във влака с Милър. Той се изправи, погледна към вътрешността на влака и по пълните му устни се изви победоносна усмивка. В дрогирания му мозък се раждаше идея. Той беше съм във влака с Милър… което означава, че тя е негова и оня ненормалник с бръснатата глава даже не може и да се опита да му открадне наградата.