![13-те светини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/4/13-te-svetini-bg-download.jpg)
13-те светини [bg]
- Автор: Скотт Майкл, Фрийдман Колет
- Серия: 13-те светини #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-954-2928-28-7
- Переводчик: Бойко Маринов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «13-те светини [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, няма да ти я дам! — прошепна тя.
— А, ще ми я дадеш! — изсъска той.
В клетвените си показания Марта Хил твърдеше, че момичето извадило нещо подобно на чук от някаква пазарска чанта и ударило русокосия младеж.
Джонас Готлиб видял желязна пръчка, може да е бил лом.
Счупеният меч излезе от торбата с плавно движение и тресна наркоманчето по слепоочието. През тракането на влака ясно се чу изпращяването на костта. По тялото на Сара бързо се разля топлина и тя почувства внезапен прилив на сила и страшен гняв. Главата й се изпълни с ревящ вятър, едва се чуваха откъслеци от някакви прошепнати думи.
Младежът залитна, заклати се, очите му се дръпнаха назад, устата му се отваряше и затваряше в спазми, въпреки че от нея не излизаше и звук. Сара скочи на крака, стегна се и го удари отново, като този път уцели долната част на лицето му и разби лявата му скула, а силата на удара строши черепа му. Изви се дълга струя яркочервена кръв и опръска прозореца и тавана. Въпреки че беше почти в безсъзнание, животинският инстинкт подтикна младежа да се дръпне назад, като размаха на сляпо скалпела пред себе си. Сара го последва, като държеше изцапания с кръв Счупен меч толкова здраво, че я заболяха кокалчетата. Тя знаеше какво трябва да направи.
Той почти беше паднал, когато един последен удар по тила, в основата на черепа, го събори и го отпрати право в прозореца с главата напред. Сара замахна за последен път, заби меча в лежащия на пода Лари Макфийли… и му отряза главата.
По-късно ужасените свидетели описваха как младата жена спокойно дръпнала аварийната спирачка и влакът спрял със скърцане. Тя отворила вратите и скочила на релсите. Свидетелите потвърдили, че, по тяхна преценка, от момента, в който русокосият младеж седнал до момичето и го заговорил, до момента, в който то изскочило от влака, вероятно били минали не повече от две минути.
Ревът на гласовете се укроти, после спря напълно и остави само тишината и резултатите.
Уби го.
Сара облиза сухите си устни, в устата си усещаше металния вкус на кръв. Беше ги изпохапала и сега устните й кървяха. Беше убила човека без всякакви угризения. Но това, което я безпокоеше истински, беше, че не се тревожеше от това. След като го уби, тя разбра, че точно така е трябвало да постъпи.
Сара бързаше по релсите, а под краката й хрускаше чакълът. Тя пъхна Счупения меч в торбата, без да обърне внимание, че металът беше чист, въпреки че тя цялата беше опръскана с кръв.
29.
Кръв. Свежа и солена, топла и плътна. Мина доста време откакто за последно опита кръв. А кръвта е живот.
Объркани спомени…
Спомени от времето, когато ковачите-чародеи, следващи хилядолетна традиция, вкараха бездушното парче блестящ метал в телата на безчислените роби. И в момента на смъртта на всеки от тях, в този миг на мъчителна болка, започнаха да се появяват искрите на съзнанието.
Той беше развил съзнание.
И сега съзнанието се завърна…
Ковачите-чародеи мислеха, че са вдъхнали живот на предмета, но се лъжеха. Те просто отвориха един портал. Първото жертвоприношение беше изпратило към Другия свят вълните, които викаха, викаха, викаха… и поканата бе приета. Старото като вселената присъствие, което гладуваше, се вмъкна в новоизмайсторения предмет. Затова през вековете той си устройваше пищни пирове с плът, кръв и души. Това беше времето на Хаоса, когато мъжете властваха с меч, когато справедливост се постигаше с върха на острието. Съзнанието, което населяваше цялата дължина на острието, се радваше, когато се нахранеше, а собственикът на оръжието усещаше малка частица от тази радост. Към нея се привикваше лесно.
Минаха столетия и внезапно всичко се промени. Присъствието в меча се почувства оковано, сковано с нещо много по-силно от собствената си воля.
Все още го използваха като оръжие, сеещо смърт, той все още пируваше с плът и души. Но не се засищаше от убийствата — тази енергия отиваше другаде. Сега той пиеше душите на учени и умни мъже и жени, поглъщаше онези, които се молеха на странни богове в мрачни земи. И онези, които владееха оръжието, се промениха — примитивните, възлести ръце бяха заменени от обработена кожа и мъжки ръкавици, рицарски ръкавици, изковани от студено желязо, които ги предпазваха от кървав екстаз.