Артур и отмъщението на Малтазар
- Автор: Бессон Люк
- Серия: Arthur #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-742-156-1
- Переводчик: Биляна Райкова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Артур и отмъщението на Малтазар». Краткое содержание книги:
Бързо преминала през Първата земя, защото това била нейната и принцесата я знаела наизуст. Всеки път, щом срещнела някой минимой, тя вежливо го поздравявала, както изисква традицията. Веднага щом отминела, минимоят тичал да предупреди краля, който отново и отново припадал само при мисълта, че дъщеря му все повече се отдалечава с всеки изминал ден. Миро употребил всички зърна от целина и трябвало да сложи да ферментират нови.
Селения дошла до Втората земя, до големите северни полета, разпростиращи се докъдето поглед стига. Тази територия се наричала «отвъдните равнини на Там-Там», чийто край не се виждал. Тревата била жълта и еднаква, което правело пътуването скучно. Принцесата срещнала едно-две диви стада гамули, които в продължение на няколко дни вървели след нея, щастливи от посещението. Срещнала също така няколко номада от племето чак-там-там. Този миролюбив народ пазел стадата. Те били най-добрите дресьори на насекоми в цялото кралство и склонили да споделят с малката принцеса някоя и друга тайна от дресировката. Честно казано, трудно било да се устои на чара на тази сладурана, чиято воля и устременост будели уважение у всеки. Вождът на племето й дал няколко близалки от роза, не за нея самата, а за да укротява дивите зверове, които щяла да срещне по време на пътуването си.
Рано сутринта тя напуснала чак-там-тамците и се отправила към Третата земя. Границата лесно се разпознавала: ниската жълта трева рязко отстъпвала място на същинска тропическа гора. Обстановката била съвсем различна. Първо, дърветата били много високи и пречели на слънцето да стигне до земята. В добавка при постоянна влажност винаги имало лека мъгла. Това, което за нас би било само мъглица, за Селения било непрогледно като пюре. Звуците от животните тук били много различни и фактът, че тя непрекъснато ги чувала, без да ги вижда, много я притеснявал.
Малката Селения започнала да съжалява за предприетото пътешествие, още повече, когато си спомнила, наистина малко късничко, че в Третата земя живеели опасни ловци. Сетила се за това, когато клопката вече била хванала крака й. Лианата рязко се стегнала и Селения излетяла нагоре. Тя веднага се разпищяла, като прасенце, спечелило мегафон. Крещяла толкова силно, че ловците запушили ушите си с ръце и й обещали, че ще направят каквото пожелае, само и само да спре. Ловците харпона били участвали в какви ли не битки, но мигновено губели силата си, щом чуели дете да плаче. Това било тяхната слабост. Хитрата Селения, веднъж открила Ахилесовата им пета, започнала живо да се възползва. Прекарала почти месец в техния лагер насред гората. Представили й вожда, който всъщност бил жена. Наричала се Децибел. Била много красива, с прекрасни, големи бели очи. За нейно нещастие тези очи не виждали. Децибел била сляпа. Тя не страдала от този недостатък по рождение, дори напротив. Благодарение на недъга си тя била развила изключително слуха си и можела да чуе всякакъв звук, преди другите да го доловят. Научила се да разпознава всички животни, дори техните настроения. Така тя знаела всичко за света, и то дори през нощта, когато окото не служи за нищо. Цялото племе се прекланяло пред нейните способности, някои дори я мислели за магьосница и тя съвсем естествено била избрана за вожд още преди повече от хиляда луни.
Селения била очарована от тази жена, а тя самата от малкото любознателно момиче. Децибел я научила да разпознава звуците, виковете, жалбите, зова и шепота на всяко животно. Селения била добра ученичка и Децибел признала, че никога преди не била срещала толкова способно малко момиче.
— Ще станеш добра кралица — прошепнала тя, докато я гледала как се отдалечава към Четвъртата земя.
Когато Селения напуснала гората и навлязла в зелените поляни на Патаналандия, замижала от силната, почти ослепителна светлина. Прекарала повече от месец със затворени очи, за да запомня по-добре звуците, които Децибел й била показала как да открива. Патаналандия била най-обширната от всички територии на минимоите. Тя била запазена за добитъка и били нужни седмици за прекосяването й. На стадата им било хубаво, защото през местността течала река и растяла изобилно трева. Често се срещали огромни скарабеи, които опасвали всичко по пътя си, а след себе си оставяли тревата по-ниска от мокет.