Артур и отмъщението на Малтазар

Няма нужда да поясняваме, че животното си спомня чудесно за дедите си, които живеели на Шестата земя, преди Малтазар да я изгори. Заедно с бронкоптерите. Това обяснява защо Малтазар се втрещява от страх при вида на животно, което вече пламва, червено от хилядолетен гняв.

— Да се опитаме да поговорим — фъфли жалкият М., правейки опит да се пазари.

Животното не иска да преговаря, но иска да го стисне с щипката. Малтазар е попаднал в капан и няма мърдане. Той, който мечтае за величие, за кротки краища, които посвоему да завладее, ще умре като муха, насечен от огромен, тъп бронкоптер.

Незнайно дали от страх, или от нещо друго, Малтазар се разтреперва от глава до пети. Насекомото спира да се движи, заинтригувано от случващото се. Не е страх, нещо друго е, защото Малтазар започва да расте. Насекомото се обърква и се опитва по-бързо да лапне плячката си, но лакомството става твърде голямо. Малтазар расте със скоростта на реактивен самолет и скоро щипката на бронкоптера държи вече само парченце от ръкава на М.

Принцът на мрака е висок вече два метра и четирийсет и гледа новото си кралство с много по-голямо удоволствие. Хваща насекомото между пръстите си и хвърля презрителен взор към този поданик.

— Време е да отидеш при дедите си — казва той, преди да го лапне и глътне, без дори да го сдъвче.

На поляната вече не се чува никакъв шум. Трептенията са толкова лоши, че нито едно животно не пошушва.

Малтазар се оглежда наоколо и забелязва безброй очи, които го наблюдават вцепенено. Зайчетата на входа на дупките си, птичките, скрити под листата, катеричките зад най-високите клони. Целият този народ вече знае, че ерата на хаоса е започнала. Малтазар обгръща с поглед поданиците си, както бомба се любува на града, към който пада.