Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Не! Твоите цветя са зли! — прекъсна я Кристиане.
— А той — продължи Гретхен, като че ли без да забележи прекъсването, — о, колко много обича Кристиане!
— Кой казва това? — живо попита Кристиане. — Дали не е този бледолилав цвят? Колко е хубав!
Гретхен продължи все още погълната:
— Те са млади, обичат се, добри са и точно затова ще бъдат нещастни. Все същият отговор. Но чудно нещо!
— Кое точно? — попита Кристиане неспокойна.
— Още не бях стигнала дотук. Виждам ги и двамата да се събират; след това връзката свършва изведнъж. Но странно! Раздялата не идва от смърт и въпреки всичко те се обичат. Ще живеят дълги години разделени, отдалечени, като чужди. Какво ли значи това?
И докато се навеждаше с тревога над масата, една сянка мина пред слънцето и се отрази изведнъж върху тревите.
Кристиане и Гретхен се обърнаха сепнати. Беше Самуел.
Самуел се престори на учуден, че вижда Кристиане.
— Извинете, че ви безпокоя — каза той, — но идвах да помоля Гретхен, която познава всички храсталаци, за една услуга. Ето за какво става дума: преди малко в гората стрелях по дивеч.
Гретхен потрепера. Самуел продължи:
— Сигурен съм, че я раних много тежко. Давам на Гретхен един фредерик, ако отиде да ми намери мястото, където е паднала. Изчезна някъде към Адската дупка.
— Кошута ли? — попита Гретхен, треперейки.
— Бяла, със сиви петна.
— Нали ви казах! — извика Гретхен на Кристиане и изчезна като стрела.
Самуел погледна това внезапно тръгване с изненада.
„Господи! — помисли си той. — Успях да остана насаме с Кристиане по-лесно, отколкото предполагах.“
XXII
ТРИ РАНИ
Кристиане искаше да последва Гретхен, но Самуел й каза:
— Извинете, че ви задържам, госпожице, трябва да говоря с вас.
— С мен ли, господине? — попита Кристиане изненадана.
— С вас — продължи Самуел, — и оставете ме направо без заобикалки да ви задам въпроса, който от вчера ме безпокои. Истина ли е, че ме ненавиждате?
Кристиане се изчерви.
— Говорете честно и откровено — каза той. — Не се страхувайте, че ще ме нараните. Не ме дразни това, че ме ненавиждате. По-късно ще ви кажа защо.
— Господине — отговори Кристиане с развълнуван глас, като търсеше думите си, — вие сте гост на баща ми и досега нищо не сте сторили или казали, за да предизвикате моята ненавист. Впрочем, стремя се да бъда добра християнка и да не мразя никого.
Пронизващият и горещ поглед на Самуел не бе изпуснал младото момиче, докато говореше така с наведени и смутени очи. Той продължи:
— Не слушах думите ви. Гледах лицето ви. То бе по-прямо от вашия отговор. Истина е, че храните към мен може би не омраза, но антипатия. Хайде, не отричайте! Казвам ви, че това не ми е неприятно: напротив. Това по-скоро ме изпълва с доволство.
— Господине!…
— Пред безразличието предпочитам омразата, яда пред забравата, борбата пред нищото. Вижте, вие сте много хубава, а за хора като мен това вече е предизвикателство. Това е нещо, което вълнува всички сърца, у които има малко гордост. Никога не съм виждал красотата на едно шестнадесетгодишно лице, без да изпитам амбицията да си го присвоя. Само че, тъй като най-често времето не ми стига, отминавам. Но тук предизвикателството е двойно. Вие ми правите честта да ме ненавиждате. Към предизвикателството на вашата красота се прибавя и предизвикателството на омразата! Вие ми обявявате война. Приемам!
— Е, господине, къде сте забелязали…
— О, в израза ви, във вашите маниери, в думите ви край Адската дупка. Не се ли опитахте да ми навредите пред Юлиус? Не го отричайте! Вие неблагоразумно застанахте между нас! Дръзко се опитахте да ме лишите от доверието му и от неговата привързаност. Това е третото предизвикателство. Е, добре! Така да бъде. Аз според баща му съм неговият зъл гений, вие бъдете негов ангел-хранител. Това ще бъде нашата драма като във всички стари легенди. Тази перспектива ми харесва. Двойна борба: борба между мен и вас за Юлиус, борба между Юлиус и мен за вас. Той ще има вашата любов, аз — вашата омраза. Любов или омраза, все е част от душата ви. И съм по-сигурен за своята част, отколкото за неговата. Несъмнено, че изпитвате неприязън към мен; убедена ли сте, че изпитвате любов към него?
Кристиане не отговори, стоеше права, безмълвна, възмутена и въпреки това очарователна. Видът й говореше вместо нея.
Самуел продължи:
— Да, аз съм по-напред от Юлиус. Още не сте му казали, че го обичате. Има още нещо: възможно е да не ви е казал все още ясно, че ви обича. Този човек е нежен и хубав, но не е деен. Е, добре, по тази точка също имам преднина. Слушайте: вие ме ненавиждате. Аз ви обичам.