Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Тя е послушничка в абатството в Дънфърмлайн. Много е благочестива и добра — гласът на Мери заглъхна съкрушено. Все пак добави: — За разлика от мен.
— Не се клевети. Не си права — изрече рязко Стивън.
Обаче Мери се завайка.
— Ох, божичко! Как можах да постъпя толкова безразсъдно! Сега нея ще я сгодят за Дъг! А мен, мен, ще пратят в манастир!
— Сега за любовника си ли плачеш? — разяри се Стивън. Очевидно ревнуваше. Ръцете му сграбчиха рамената й. Лицето му се приближи до нейното. — След нощта, която прекарахме заедно?
Тя поклати глава.
— Не! Не! Не съм чак толкова двулична! — Тя притисна ръка към устата си, за да сдържи стенанията си. — Ще умра, ако ме затворят в манастир!
Стивън отслаби хватката си.
— Няма да те затворят в никакъв манастир, госпожице.
Изведнъж тя го загледа умолително.
— Ще ми станеш жена — каза Стивън. И се усмихна. — Ще бъдеш моята принцеса.
7
— Какво? — извика Мери. Не вярваше на ушите си.
— Ще се оженя за теб, Мери.
Тя се дръпна от него. Очите й се бяха разширили от ужас.
— Не! Никога!
Той я изгледа. Лицето му се сгърчи от гняв. Опря юмруци на хълбоците си.
— Нямаш думата по този въпрос, госпожице.
— Аз нямам, но Малкълм има! — извика Мери.
— Правилно. Това ще го решим двамата с Малкълм.
Мери едва не изпадна в истерия.
— Малкълм никога, никога няма да ме даде на теб. Той мрази норманите, мрази Нортъмбърланд!
Стивън стоеше спокойно, сякаш беше издялан от гранит. След дълга пауза каза:
— Може би, като се успокоиш, ще се държиш по-разумно. Ще обсъдим женитбата ни в Олнуик.
Той се обърна сърдито и я остави.
— Не! — И каквато си беше безразсъдна, Мери хукна подире му. Препъваше се от бързане, но сграбчи края на туниката му. Стивън спря внезапно и Мери се блъсна в него. Не я беше грижа как изглежда отстрани.
— Ами ако ти откаже? Тогава какво? Какво ще правиш?
Той полагаше големи усилия да овладее гнева си. Трепереше от ярост, но не я докосваше.
— Няма да ми откаже, не и щом разбере, че е възможно да си забременяла.
— Сгодена съм за Дъг и ще се омъжа за него!
— Съмнявам се, че той ще пожелае това, госпожице, особено след като разбере, че си била изнасилена! — Гневът му преливаше и разкривяваше чертите на лицето му. — Никой няма да те иска, щом си била изнасилена, освен ако не пожелаеш да станеш жена на някой обеднял лорд и господарка на някоя срутена барака, пълна с овце и прасета!
На Мери й се стори, че я е ударил — толкова болезнена и ужасяваща беше истината.
— Тогава нека стане така — прошепна тя.
Той сграбчи туниката й и я дръпна към себе си.
— Нима ще предпочетеш робския живот пред моето предложение? Някой ден ще станеш графиня на Нортъмбърланд!
— Никога! — изкрещя тя в лицето му. — Никога няма да ти стана жена, защото Малкълм ще отхвърли предложението ти. Ще го видиш! Той те мрази!
— Все ще измисля начин да се оженя за теб, миличка.
Мери замръзна на място. После сърцето й заби неудържимо.
— Мразя те!
— Не ме интересува. — Обидата обаче остана и лицето му потъмня. Обърна се рязко и тръгна към коня си. Махна с ръка на Джефри, който отиде при Мери и я хвана за ръката. Тя се изви обезумяло като попаднала в капан лисица, но това не направи никакво впечатление на Джефри. Стивън се метна на жребеца си. Мери престана да се съпротивлява. Дишаше тежко. Беше отчаяна. Но се закле, че последната дума ще бъде нейна.
— Точно такъв си, какъвто те описваха! — изкрещя Мери. — Не се интересуваш от нищо друго освен от себе си. Жаден си само за власт! Амбициите ти ще те подлудят.
Той плесна с камшик коня и жребецът се изви рязко към нея. Ударът беше толкова безмилостен, че животното изцвили жално. Стивън беше стиснал зъби, лицето му беше побеляло. Пришпори коня си и се приближи заплашително до Мери. Замалко не я прегази. Но тя не помръдна и прояви забележителна смелост, макар че трепереше неудържимо. Дори Джефри, който я държеше здраво, се уплаши и я дръпна назад. Големият кафяв жребец се вдигна на задните си крака. Големите му подковани копита се озоваха току до лицето и.
— Лудешката ми амбиция е да се оженя за теб — изрече сурово Стивън. Очите му блестяха. — Този брак ще бъде сключен, принцесо, колкото и да не ме харесваш.
Мери нямаше сили да продума. Тя рухна в ръцете на Джефри. Лицето й беше тебеширенобяло. Очите й не се откъсваха от разяреното лице на Стивън.