Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Той дръпна рязко поводите на жребеца си и го обърна. Вдигна ръка и даде знак на хората си. Миг по-късно Мери се озова на коня на Джефри. Ездачите я обградиха и потеглиха с гръмотевичен тропот. Мери отново беше пленница.
Бяха минали няколко часа от неуспешния й опит за бягство. Веднага изпратиха Мери в женската дневна. Въпреки че я затвориха незабавно, тя успя да разбере, че скоро след повторното й залавяне и въпреки падането на нощта група воини е напуснала замъка, развявайки гордото нортъмбърландско знаме. Мери не се съмняваше, че мисията на тези мъже ще определи бъдещата й съдба.
Дали не ги пращаха в Шотландия при Малкълм? Може би още тази нощ ще му съобщят къде се намира тя и ще поискат от него да я даде на стария си враг?
Дали нейната съдба беше да стане жена на Стивън де Уорън?
Мери потрепера отново. Небето ставаше мастилено черно. Вятърът виеше. Може би предвещаваше нова буря. Този брак никога няма да бъде сключен. Малкълм мразеше Стивън де Уорън. Изнасилена или не, Мери никога нямаше да даде съгласието си за този брак.
Под клепките й напираха горещи сълзи. Притисна буза към хладната каменна стена. Мили боже, ами ако е бременна?
Стана й още по-мъчно. Тя затвори очи и си заповяда да не плаче. Дано не е забременяла! Не бива да носи негово дете в утробата си. Трябва да прогони дори мисълта, да дундурка някое мургаво бебе.
Сърцето на Мери заби още по-силно. Все едно, че бяха фигури в шахматна игра. Трябва да отгатне следващия му ход. Знаеше какъв ще бъде той. Норманинът ще постъпи безмилостно с нея и ще направи така, че тя да забременее със сигурност. Ако постигне това, Малкълм може би ще отстъпи и ще даде съгласието си за женитбата им. Според Мери баща й няма да позволи тя да се опозори навеки, като роди незаконно дете.
Момичето обви ръце около тялото си. Няма защо да се съмнява, мръсникът ще дойде при нея довечера и ще продължи така, докато тя забременее. Твърде добре си спомняше допира на твърдото му тяло към нейното, проникването му в нея. Ще успее ли да устои на любовта му сега, когато знае какво е заложено на карта?
Нервите й се бяха опънали така, сякаш ще се скъсат всеки момент. Стори й се, че тя самата ще се скъса на две. Звуците, които идваха от залата долу, никак не я утешаваха. Явно група странстващи актьори и музиканти бяха дошли в замъка точно преди смрачаване и стражите ги бяха пуснали вътре. Те забавляваха цяла вечер лорда и свитата му с хубавите си гласове, със свиренето на лютня и с веселите си номера и шега. Един-два пъти Мери чу гръмкия смях на Стивън. Това я вбеси.
Той съвсем не беше недоволен. Точно обратното, развоят на събитията му доставяше огромно удоволствие.
Мери стоя дълго до облепения с пергамент прозорец, като се притискаше към студената каменна стена. Залата долу утихна. Мери усети, че в корема й се свива топка от напрежение. Изабел се върна в стаята си. Не говореше на Мери — още й беше сърдита, че я е използвала за бягството си. Мери беше твърде разтревожена, за да опита да се сдобри с детето. Изабел се съблече и се пъхна в леглото. Зае го цялото, а трябваше да го сподели с Мери.
Дъждовните капки зачукаха още по-силно. В замъка настъпи пълна тишина и спокойствие. Изабел като че ли заспа. Мери не помръдна и не отиде да запали угасналите свещници. Заслуша се в бързото трополене на дъждовните капки. Ритъмът им приличаше доста на биенето на сърцето й. Помъчи се да долови звука от стъпките му. Но се чуваше само дъждът.
Мери се опита да си представи живота си като господарка на някой малък отдалечен северен замък, в главната зала на който търчат прасета и овци. Представи си как участва в светите празници, когато се събират всички големи кланове, а до нея стои безличният й мъж. Сърцето й се сви мъчително. Гордостта беше грях, но тя не беше сигурна, че ще загуби някога своята. Самата мисъл за подобен брак я ужасяваше. Много по-лесно й беше да си представи, че е следващата графиня на Нортъмбърланд. Тутакси се ужаси от себе си.
Мери не знаеше откога стои до прозореца. Душата й беше изпълнена от страх, ужас и гняв. Само той беше виновен. О, колко го мразеше!
Мери чу стъпки. Тялото й настръхна. Мигновено разпозна съблазнително леката походка. Стори й се, че спря да диша. Извърна се бавно от процепа за стрелба с лък и се втренчи в мрака към неразличимите очертания на вратата.
Твърде добре си спомняше изключителния, макар и мъчителен възторг, който беше изпитала в прегръдките му. Твърде добре си спомняше всяка негова милувка, всяко негово докосване. Спомняше си как той прониква в нея, горещ, твърд и грамаден. Коленете й омекнаха.
Но той не дойде.