Рифовете на космоса
- Автор: Пол Фредерик, Уилямсън Джак
- Серия: the starchild trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рифовете на космоса». Краткое содержание книги:
В същото време зад орбитата на Плутон са открити коралоподобни образования — Рифове — където има органичен живот. Но освен свободомислещите хора Машината също протяга пипалата си натам.
Дали Стивън Рейлънд ще успее да си възвърне паметта и да открие тайната на нереактивния двигател? И кой ще му помогне в неравната борба срещу Машината и нейните марионетки?
За да забрави за жаждата, той отиде да види Анжела. Поразходиха се. Рейлънд остана поразен от факта, че тя се чувства толкова удобно в маневреното си кресло. Накрая се спряха до езерото.
Рейлънд й се струваше особено мрачен днес. Той съзерцаваше водата с нескрито въжделение.
Вода! Чиста, бистра, сладка! Обаче езерото беше източник на всичката питейна вода в „Рая“ и би било глупаво да пие от него.
Разговорът нещо не вървеше. Говореха за плаване, за звъна на леда в чаша с вода, за това как носа на лодката пори вълните… Все около водата. Вода!
Накрая Анжела раздразнено прекъсна словоизлиянията му:
— Тогава иди и поплувай. Не се безпокой за мен. — Нежна усмивка. — Аз ще се въздържа по някои понятни причини. А ти поплувай. Много искаш да се изкъпеш в езерото, нали?
Отначало Стив разгорещено отказваше, но после му мина неочаквана мисъл: а защо не?
Той тръгна да търси дървени парчета. Този номер е измислен от моряците още преди няколко века — ако лежиш отпуснат във водата, това ще ти помогне да утолиш жаждата си. Малко, но ще помогне. Поне докато мозъкът се освободи напълно от действието на наркотиците.
Рейлънд лежеше в плиткото и мислеше. Играеше особена игра, залогът бе неговия живот. Разрешаваше на водата да стигне до врата, до брадата, да докосне устните, дори задържа няколко капки в устата си…
Колко лесно можеше да утоли жаждата си — просто да преглътне няколко пъти. Една малка глътчица едва ли ще повлияе, мислеше той, докато местеше водата от едната буза към другата и се наслаждаваше на усещането…
Рейлънд изплю предателската влага и побърза да излезе на брега.
Изкушението едва не взе връх. Сега знаеше, че жаждата играе същата роля, както и раздразнението. Вече чувстваше и виждаше много неща, на които до вчера не бе обръщал внимание. Болеше го раната на ръката, където медицинската сестра неловко бе вкарала иглата. Тесният панталон претриваше бедрата. Колко е хубаво да усещаш всичко това!
Анжела подозрително го оглеждаше.
— Какво ти става? — запита.
— Няма нищо.
— Държиш се сякаш… Не знам и аз… Може машината да е дала заповед да те преместят от тук? Или да ти свалят нашийника?
Рейлънд се замисли. Какво пък, възможно е. Трябва само да издържи още малко и ще си опита късмета. Докато се подсушаваше с кърпата, каза:
— Защо не? Дондъривоу е успял.
— Стив, това антипланови мисли! — предупреди го Анжела. — Разочарована съм от теб. Вече никой не може да избяга по метода на Дондъривоу. И дори да имаш такава възможност, твоят дълг към Плана…
— Стоп! — прекъсна я Рейлънд. — Какво каза? Знаеш ли нещо за Дондъривоу?
— Знам как е избягал. В края на крайщата, избягал е от тук.
Рейлънд пусна на земята двете половини на съдраната кърпа.
— Как е избягал?
Анжела придвижи креслото под сянката на една палма. Намръщи се, преценявайки ситуацията, после реши:
— Мисля, че няма да навреди, ако ти кажа. Така или иначе няма да успееш, дори да решиш да повториш опита. Никой друг не е способен на това.
— Анжела! Как е избягал?
Рейлънд чуваше гласа си някъде отдалече и едва го разпозна.
— Никога не би се сетил, Стив — подразни го тя. — Успял да съблазни с непланови мисли група лекари от клиниката. Разказал им за Космоса извън влиянието на Плана, обещал им свобода и богатство на Рифовете. Освободил се е от нашийника чрез операция.
— Как?
— Всичко е било планирано. Хирурзите-предатели фалшифицирали документите. Една сутрин го извикали на операция. На хирургическата маса Дондъривоу бил напълно разфасован. Напълно.
— Какво?!
Тя се наслаждаваше на ефекта.
— Да, да! Разфасовали го. След което съживили всичко отново, но вече без нашийника.
— Значи…
— Не бързай да се радваш — предупреди го момичето. — Заговорът бил разкрит и лекарите били подложени на пълна утилизация. За съжаление Дондъривоу успял да избяга.
— Но как? Как?
— Това е най-важното. Разбираш ли, хирурзите успели чрез хитрост да прикрият за известно време следите. От отпадъците, оставащи след утилизацията, те сглобили човек и му надянали нашийника на Дондъривоу. Този макет заел мястото на беглеца. После станало късно да го преследват.
Рейлънд настръхна. Бягството е станало по доста зловещ начин. Няма никаква възможност да се повтори.
— Хайде да се заемем с нещо по-интересно — предложи Анжела.
Рейлънд я гледаше съсредоточено.
— Как разбра всичко това?
Тя се извърна. Грациозно, бавно, лениво, като змия.
— На теб мога да ти кажа. Ти и без това знаеш, че работех за полицията на Плана. Тук дойдох по работа. Точно по делото „Дондъривоу“. Не можеха да го разгадаят, докато не уговорих един от лекарите да ми помогне да избягам по същия начин.