Рифовете на космоса
- Автор: Пол Фредерик, Уилямсън Джак
- Серия: the starchild trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рифовете на космоса». Краткое содержание книги:
В същото време зад орбитата на Плутон са открити коралоподобни образования — Рифове — където има органичен живот. Но освен свободомислещите хора Машината също протяга пипалата си натам.
Дали Стивън Рейлънд ще успее да си възвърне паметта и да открие тайната на нереактивния двигател? И кой ще му помогне в неравната борба срещу Машината и нейните марионетки?
Сестрата разгъна ръката му и изхвърли памучето в коша за употребени инструменти.
— Свободен си.
Реймънд послушно излезе и тръгна към вратата, когато видя един санитар да буда електроносилка и се спря. На нея лежеше същият този мъж, който седеше до него в „чакалнята“. Приличаше на заспал. какво ли бяха взели? Ръцете бяха на място, краката ясно се очертаваха под мушамата, по лицето също нямаше следи от операция…
— Извинете — обърна се Реймънд към санитаря. — Какво направиха с това приятелче?
Той гледаше някъде покрай Стив.
— О, с този… — очите му помътняха. — Голяма операция. Познавахте ли го?
— Да.
— Разбирам. — Направи пауза, след което каза бързо. — Трябваше им целия стомашно-чревен тракт. Останалото няма смисъл да се утилизира.
Рейлънд излезе след трупа на нервния мъж, намерил вечен покой. Погледна през рамо и каза:
— Довиждане.
— Довиждане — отвърна санитарят.
Извън стените на „Рая“ тридесет милиарда човешки същества работеха, учеха, обичаха, караха се, изпълняваха задълженията си в системата на Плана на Човека.
В Саскачевани инженер се развъртял с атомната резачка и вдигнал горната половина на планината във въздуха. Открило се бедно находище на уранова руда — едно от последните недокоснати местонахождения.
В град Фиесол в Италия полковник от технокорпуса провеждал инспекция на нов водоем. Нивото на водата се покачило с близо два метра. Застанал здраво в плоскодънната лодка, полковникът отбелязал, че хаотичното съоръжение, което е видял тук предишния път, почти напълно е покрито от водата. Това било дворецът Пити, но офицерът не бил чувал нищо за него. Понте Вечио отдавна е на шест метра под водата.
Срутил се е тунел на субметрото под Хондурас. Хиляда и осемстотин селскостопански работници моментално са погълнати от магната.
След завръщането си от Ауната Планиращият подписал заповед, чието изпълнение трябва да понижи нивото на Средиземно море с тридесет метра. В резултат на това ще се получат милиони квадратни километри обработваема площ и ще бъде построена гигантска енергоцентрала в пролива Гибралтар.
Но в Куба не достигаше дори ехо от тези събития. Тук цареше абсолютно спокойствие и безразличие. Рейлънд се измъчваше с мисълта как да се бори с тази апатия. Скара се сериозно с всички „Президенти на Дикси“. Старшият на общежитието беше шокиран, защото падна на бридж с цели осемстотин и осемдесет точки. Рейлънд беше много доволен. Караницата повишава съдържанието на адреналин в кръвта. Той тръгна навън — да търси нови противници.
Логически погледнато, най-подходящ кандидат за една добра караница беше Анжела. Той я намери на старото място — да се припича на слънце пред къщата.
— Стив, скъпи — тихо продума тя.
Рейлънд обаче бе решил да не се поддава на обаянието й.
— Току-що идвам от първото заколение — нарочно грубо обяви той. — Познай какво им трябваше? — Анжела тревожно се ококори. — Нищо особено, само кръв. Провървя ми, а?
— Разбира се, Стив, това е голям късмет. Защо говорим само за това. Хайде пак да отидем при езерото. Днес е топло, при фонтана сигурно има ветрец…
— И това е всичко, което те вълнува, така ли?
— Стив!
— Храна и уют! Това ли е всичко, което те интересува?
— Днес си в лошо настроение — раздразни се тя. — Ако не искаш да дойдеш с мен, ще отида сама.
— Значи ти е все едно?
Тя понечи да каже нещо, но си замълча.
Рейлънд виждаше, че дразни момичето. Но не особено много. Тя се стараеше да си възвърне душевното равновесие. Затова бързо се отдалечаваше.
Той остана на мястото си.
Едно е да не подозираш, че си натъпкан с транквилизатори, съвсем друго — да знаеш за това. Чрез редовни препирни и караници с другарите си може би ще успее да поддържа необходимото ниво на адреналина, но това е изморително. Трябва да изведе наркотиците от кръвта си.
Имаше едно просто решение — да престане да яде и пие.
Той щателно разработи системата. Нещичко трябва да яде, за да не умре от глад. За тази цел Реймънд избра захарта. Още същият ден, след като обедната проверка приключи, той отиде в ъгъла на столовата и натъпка джобовете си със захар. Излезе, без докосне храната. Захарта също е съмнителна, но едва ли Машината, с цялата си педантичност, ще тъпче и нея с наркотици.
Водата, разбира се, също беше забранена. Започна да обмисля план за дестилатор. Това би привлякло внимание, а още от сега беше жаден.