Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Това означава ли, че вярваш в съществуването на диамантите? — В гласа й прозвуча неподправен интерес.
— Не. Означава, че нямам нищо против шест седмици да харча парите ти. — Мърсър нарочно се държеше грубо. Нямаше намерение да попада в капан, като й дава фалшиви надежди.
Слънчевите лъчи, проникващи през прозореца, се отразиха в лъскавите й коси.
— Може и да си вярваш, доктор Мърсър, но няма да убедиш мен.
— Може и да си вярвам малко, но не много — усмихна се той. — Разкажи ми за себе си.
Преди да отговори, Селоме си поръча чай и кроасан. Мърсър изпи остатъка от кафето си и поиска трета чаша.
— Майка ми е еритрейка. Влюбила се безнадеждно в американски войник от базата „Кагню“в покрайнините на Асмара, която подслушваше съветските комуникации по време на студената война. Семейството ми научило за връзката им и забранило на майка ми да се вижда с него. Но закъснели с една нощ, за което се радвам, защото инак нямаше да ме има на този свят. Дядо ми научил, че дъщеря му е бременна, и я изпратил в Италия, където имаме роднини, но тя се върнала веднага след като съм се родила. Щом ме видял, дядо ми ме взел на ръце и се засмял, когато съм го погледнала. После станах любимата му внучка и всички простиха на майка ми.
Селоме Нагаст се усмихна отново. За пръв път Мърсър имаше чувството, че тя показва истинската си същност.
— Завърших училище в Италия и две години учих икономика в Лондон. Сетне работих за Народния фронт за освобождение на Еритрея в Европа, като обяснявах на хората какво се случва в тази страна.
— Прочетох някои неща за войната за независимост там и установих, че партиите са доста озадачаващи — отбеляза Мърсър.
— Макар да са разпалени бойци, сънародниците ми не могат да се похвалят с оригиналност — съгласи се Селоме. — По време на войната с Етиопия бяхме представяни от ФЛП, ПЛФ и накрая от ФЛП-ПЛФ, които непрекъснато се караха. Изгубихме години във фракционни борби. Повярвай ми, това е озадачаващо дори за еритрейците. Войната щеше да свърши много по-рано, ако бяхме загърбили политическите раздори.
— След като войната свърши, как стана така, че ти започна да работиш за правителството? Не се обиждай, но знам, че е трудно за една африканка да се издигне като теб.
— Трудно не е най-подходящата дума — съгласи се Селоме, но в гласа и прозвуча огорчение. — В повечето африкански страни единственото изискване за ръководна длъжност е пенисът. Не е важно дали е съчетан с ум. Един ден африканците ще се научат да не позволяват на диктатори и деспоти да управляват живота им.
— А дотогава?
— Ще обвиняваме европейския колониализъм и западното двуличие и ще продължаваме да се избиваме.
— Жестоко — отбеляза Мърсър.
Тя мълча известно време. Мърсър бе виждал много пъти изражението, изписано на лицето й. Почти всяка вечер показваха такива лица по телевизионните новини. Това беше изражението на майка, чието дете лежи убито на улицата от свързано с търговията на наркотици насилие, което тя беше безпомощна да спре.
— И все пак има надежда — тихо каза той, като видя сълзи в ъгълчетата на очите й.
— Това ще зависи от теб. Познахме мира за съвсем кратко време и после започнаха фракционните борби. Религията е проклятието на Еритрея, а не междуплемен-ните войни, който разкъсват много други африкански нации. Но резултатът ще бъде един и същ. Опустошение. Мюсюлманите и християните вече дрънкат оръжия и всеки призовава другият да бъде унищожен. Мюсюлманското правителство не издига свой вариант на фанатизъм. Постоянно ни нападат бандити и убиват онези, които не вярват в Аллах. Бил ли си в Судан?
— Не.
— Моли се никога да не ти се наложи да ходиш там. Няколко пъти съм била в лагери за бежанци в Судан. Всъщност пътувах до мястото, където са направени снимките, които Бил Хайд ти показа. Когато най-после изгонихме етиопците, те опустошиха всичко по пътя си, докато отстъпваха — обясни Селоме. — Палеха села и унищожаваха пътища, мостове и иригационни съоръжения. Дори изсякоха почти всички дървета в Еритрея в усилията си да сломят духа ни. Дърветата по улиците на Ас-мара са най-високите в страната, защото останалите бяха закарани в Етиопия. Колкото и зле да бяхме, когато етиопците се оттеглиха, това беше нищо в сравнение с разрухата в Судан. Там има скитащи банди от партизани, които тероризират всички. Някои са свързани с правителството, а други — с Народноосвободителната армия на Судан. Трети са наемници, които искат да извлекат изгода от кръвопролитията. Робството е възродено и някои твърдят, че правителството го одобрява.