Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
НЯКЪДЕ НАД АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН
Мърсър се бе изтегнал на две седалки в първа класа. Устата му беше полуотворена, а челюстта му бе брадясала. Самолетът за Рим, където единствено в Европа имаше свързващи полети до Асмара, бе излетял рано, затова той се бе избръснал и изкъпал предната вечер. Изпитваше отчаяна потребност да прегледа работата си и да сравни откритията си със снимките от „Медуза“, които Прескът Хайд най-после му бе изпратил, но очите му бяха отказали да стоят отворени. Той си бе запазил две съсед-ни места, за да има къде да сложи материалите си, но това остана само намерение, защото заспа, преди самолетът да излети.
Сънят му беше неспокоен и винаги когато стюардесата идваше да го провери, Мърсър мърмореше нещо в кошмарите си. Челото му беше обляно в пот. Когато се събуди, очите му бяха зачервени и лепнеха, а в устата си имаше отвратителен вкус. Той огледа кабината. Беше зашеметен и се опитваше да се отърси от съня. Радваше се, че се освободи от кошмарите, но докато спеше, му хрумна някаква мисъл, нещо, заровено толкова дълбоко в съзнанието му, че изчезна, когато се събуди. Мърсър за пореден път се замисли, че някъде има несъответствие, нещо, което или Хайд, или Селоме, или похитителите бяха казали и в което нямаше логика. Но не можеше да се сети какво. По дяволите.
Привлече вниманието на стюардесата и поръча две кафета и чаша портокалов сок. Когато се върна от тоалетната, където се изми, видя, че Селоме Нагаст го чака. На лицето й трептеше загадъчна усмивка.
— Надявам се, че нямаш нищо против. — Тя му смигна закачливо. — Не разполагам с твоята разплащателна сметка, за да пътувам удобно. Седя отзад с останалите пътници, а Бил ми каза, че си ангажирал две места в първа класа.
Мърсър я погледна изненадано.
— Защо не ми каза, че ще пътуваш в същия самолет? Разплащателната ми сметка щеше да поеме още едно място в първа класа. В края на краищата, харча твоите пари.
Селоме бързо разбра, че Мърсър се шегува, а не се държи грубо, и отново се усмихна.
— Трябва да призная, че отдавна мечтая да пътувам в първа класа.
— Мислех, че дипломатите се радват на по-изискани удобства.
Тя прие сериозно забележката му.
— Правят го, ако представляват богата страна. Смятам, че ми е провървяло, ако правителството ми може да си позволи да ме изпрати в чужбина. За много от мисиите си плащам сама.
Мърсър се запита на кой господар служи в момента Селоме. Дали изпълняваше дипломатическа мисия за Еритрея, където беше родена, или тайна задача за втората си родина Израел? Не беше трудно да разбере какъв е интересът на Прескът Хайд в тази афера. Под прикритието на поста си като заместник-държавен секретар и позовавайки се на хуманитарни акции, той сигурно щеше да пожъне лична финансова печалба, както и политически дивиденти, ако Мърсър намереше диаманти. Но Селоме Нагаст?
Дали мотивът й беше подобряването на положението на един от най-бедните народи в Африка, който живееше в така наречения четвърти свят? Или в момента работеше за израелската отбрана, или за Мосад? Имаше ли нещо тъмно зад готовността й да му помогне в търсенето?
Предстояха им още пет часа път и Мърсър реши, че може би ще получи отговор на въпросите си.
— Не искам хората да говорят, че Филип Мърсър е застанал между една жена и мечтите и — каза той. — Но й ти трябва да ми позволиш да мечтая. Ако те попитат, кажи на стюардесите, че съм те свалил по време на полета и ще имаш романтично приключение с мен, докато се приземим.
— Договорихме се — кимна тя и стисна ръката му. Мърсър отново се изненада от силата й и от топлината на кожата й.
— Хубаво е, че те виждам отново. — Той седна на мястото си и прибра документите в двете си еднакви куфарчета. — Последният път, когато разговаряхме, не беше една от продуктивните ни срещи.
— Не те обвинявам, че си отхвърлил предложението на Бил. Меко казано, постъпката ти е много смела. Повече бях изненадана, когато промени решението си. — Тя го погледна в очите, сякаш търсеше отговор. — Защо се съгласи? Какво те накара да се присъединиш към нас?
Мърсър побърза да отклони въпроса.
— Преди всичко, защо избра мен?
— Лесен въпрос. Ти имаше репутацията на един от най-добрите в света в откриването на ценни минерали.
— Продължавай да говориш така и ще ни трябва още една седалка — за честолюбието ми.
— Не отговори на въпроса ми. Защо промени решението си?
Мърсър я погледна в очите.
— Може да се каже, че преследването на невъзможното ми е станало втора природа. Господи, колко претенциозно прозвуча това! Но донякъде е истина. След като отказах на Хайд, през целия следобед и вечерта търсих следи, че има нещо вярно в думите му — отговори той, смесвайки фактите с измислиците. — Не можах да намеря доказателство, но имах предчувствие. Научил съм се да му се доверявам и не можах да устоя.