Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Ефраим се вторачи в него.
— Не разпознаваш ли датата? В деня, в който прочетох „Срамът на царете“, Етиопия официално анексира Еритрея. Това беше началото на края за нашата страна, Ефраим. Етиопската окупация, погромите и неизмеримото страдание. Аз станах причина за войната. Моето високомерие ни навлече Божия гняв! Той ме наказа, защото съм прочел тази книга, като унищожи домовете ни, превърна в пустиня земите ни и уби стотици хиляди хора. И всичко това стана само защото не устоях и прочетох написаното в тази прокълната книга, тъмния вариант на най-великите ни религиозни текстове.
Във вероизповеданието им имаше две древни книги — „Кебра Нагаст: Славата на царете“и „Фета Нагаст: Справедливостта на царете“. Макар да бяха неизвестни на Запад, тези две книги представляваха забележителни християнски писания, събирани стотици години, произлизащи от египетските копти отпреди едно хилядолетие. Хрониките описваха посещението на Македа, богинята на Юга, в израилтянските земи и живота на сина и Мениелек, чийто баща бе цар на Израил. Те разказваха как Мениелек е изнесъл Кивота с Божия закон от Йерусалим и е преместил земната Му обител в Аксум, Северна Етиопия. Книгите свидетелстваха, че законните царе на Етиопия от онези далечни дни до управлението на Хайле Селасие са преки потомци на Ной, Авраам и Мойсей, избраните чада на Бога.
Ефраим беше християнин и вярата му се основаваше на учението на Исус и неговите апостоли и ученици, но и на една много по-стара религия, тази на юдеите, първите вярващи в единствения, истинския Бог, благословени, макар да не са видели Христос, сина Му. Ефраим не бе запознат с по-късните еврейски книги като Талмуда, но познаваше добре по-ранните учения и пламенно вярваше в Стария завет, „Кебра Нагаст“и „Фета Нагаст“.
Достоверността на написаното в „Кебра Нагаст“ стана предмет на раздори между богословите скоро след откриването на книгата. Но през деветнайсети век западните мисионери се върнаха от Африка с разкази за чернокожи евреи, живеещи в Етиопия, които изповядваха много по-стар и по-чист вариант на тази религия. Въпросът, дали тези хора наистина са евреи, получи отговор през 1984 година, когато Израел осъществи операция „Мойсей“, тайна програма, ръководена от Мосад, за да докара колкото е възможно повече етиопски евреи в Израел по време, когато гладът в Етиопия бе взел застрашителни мащаби.
Ефраим нямаше представа как тази неизвестна трета книга, „Срамът на царете“, е попаднала в християнския манастир. Но той седеше до умиращия игумен и я държеше в ръцете си.
— Закълни се, че няма да я прочетеш, Ефраим. На тези страници има неща, които не са предназначени за човешки очи. — Гласът на стария монах затихваше. — В онази нощ загубих вярата си. Дойде ми твърде много да повярвам, че нашият Господ може да позволи подобни безчинства и жестокости.
— Заклевам се — с готовност се съгласи Ефраим, изпитвайки желание да не се докосва до нечестивите писания. — В името на свещената ти изповед пред очите на Бога няма никога повече да погледна тази книга.
Ръкописът беше само на няколко сантиметра от ръцете му, озарен от загадъчната лунна светлина. Ефраим знаеше, че трябва да го прочете. Студеният вятър разклати крехката рамка на прозореца. Пламъкът на почти изгорялата свещ, забита в локва от собствения си восък, потрепери и хвърли странни сенки по неравните каменни стени. Познатите очертания в стаята придобиха зловещи измерения. По гърба на Ефраим полазиха ледени тръпки.
„Защо ме подлагаш на такова изпитание, Боже? Трябва ли да бъда като Йов, принуден да понася трудности, за да докажа на Луцифер, че нищо не може да опорочи любовта на хората към Теб? Боя се, че не съм достатъчно силен. Това ли е моето изпитание? Да не прочета тази книга? Такава ли е волята Ти? Тези думи никога повече да не бъдат видени от човешко око? Или мисията, определена за мен, е да я прочета и да изнеса на светло истините й?“
Ефраим запали друга свещ, която отново изпълни стаята със светлина. Лунните лъчи вече не падаха върху масата, а озаряваха разпятието над леглото му. Той се вторачи в него. Имаше чувството, че самият той е разпънат на кръста, и за пръв път от няколко дни усети, че му олеква на душата. Отговорът на дилемата му беше пред очите му. Христос бе умрял заради човешките недостатъци и да Му измени съзнателно беше грях, който обаче можеше да бъде опростен. Деянието можеше да бъде осъдено, но не и човекът.
Ефраим се обърна и отвори закопчалката на книгата. В същия миг брат Доуит извика в съня си и издъхна в килията си. Но когато сутринта научи това, Ефраим бе прочел книгата, и смъртта на възрастния монах вече не го тревожеше.