Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Щом пусна кануто на волята на вятъра, Ловецът веднага отправи носа на своето към онази брегова точка, която му бе указал Хари. Толкова леко се движеше малкият плавателен съд и тъй усилено гребеше младият човек, че не бяха изтекли и десет минути, когато той отново се приближи към брега, като през това кратко време беше изминал повече от половин миля.
Щом зърна тръстиките, много от които растяха във водата на стотина стъпки от брега, Ловецът престана да гребе и спря лодката си, като се хвана здраво за тънкото, но жилаво стъбло на едно, от повехналите растения там той остана, чакайки края на рискованото начинание с тревожно напрежение, което всеки би могъл да си представи.
Трудно е да опишеш за онези, които никога не са го изпитвали сами, величието, характеризиращо тъй пълната тишина, легнала сега над Глимърглас. В този миг величествеността се усилваше още повече от нощния мрак, който хвърляше своите призрачни, фантастични сенки над цялото езеро, гората и хълмовете. Едва ли има друго място, където човек би могъл да добие по-ясна представа за това, от мястото, на което се намираше сега Ловеца. Размерите на езерото правеха достижимо за човешките сетива всичко и същевременно разкриваха пред очите величествената гледка с такава широта, че един-единствен поглед беше достатъчен, за да създаде най-дълбоки впечатления.
Както споменахме вече, това беше първото езеро, което Ловецът изобщо бе виждал. Дотогава той беше скитал само пое теченията на реките и малките потоци и никога пред очите му не се беше простирал тъй нашироко девственият лес, който толкова обичаше. Ала свикнал с живота в гората, той бе в състояние да си представи и всичките й скрити тайни, докато гледаше нейното покривало от листа. Освен това сега Ловецът за пръв път участваше в начинание, от изхода на което зависеше животът на хора. Често бе слушал в захлас легенди за войните по границата, но никога дотогава не се беше изправял лице с лице срещу неприятел.
Ето защо читателят лесно ще разбере какво напрегнато очакване беше обзело младия човек, докато седеше в самотната си лодка и се стараеше да долови и най-слабия звук, който би могъл да даде указание как се развиват събитията на брега. Дотам, докъдето можеше да се стигне с теорията, той бе съвършено подготвен, а самообладанието му — въпреки силното вълнение, породено от необичайността на положението — би правило чест дори на някой ветеран. От мястото, където се намираше лодката, не можеше да се види светлината, указваща съществуването на лагера, и Ловецът бе принуден да се уповава единствено на слуха си. Не проявяваше нетърпение, защото в суровата школа, която бе минал, на търпението се гледаше като на добродетел и особено се наблягаше за необходимостта от предпазливост при всяко прикрито нападение срещу индианците.
По едно време му се стори, че чува пукането на сух клон, ала очакването му бе тъй напрегнато, че бе възможно и да се е заблудил. Така се нижеше минута след минута, докато времето, което бе изтекло, откак бе оставил спътниците си, приближи час. Ловецът не знаеше да се радва ли, или да тъжи за това забавяне, защото, като показваше, че приятелите му се намират в безопасност, то предвещаваше заедно с това гибелта на слаби и невинни същества.
Трябва да беше изминал час и половина, откакто Ловецът и спътниците му се бяха разделили, когато до неговия слух достигна звук, който едновременно го изненада и изпълни със силно безпокойство. Трепетливият крясък на чапла се разнесе откъм отсрещната страна на езерото — очевидно недалеч от оттока. Никой, който познава шумовете около американските езера, не може да сбърка гласа, на тази птица. Пронизителен, треперещ, силен и твърде проточен, той наистина прилича на предупреждение. И често се чува и нощем — едно изключение от навиците на повечето от останалите пернати обитатели на горите, което именно подбуди Хари да го избере за свой сигнал.
Наистина двамата авантюристи бяха имали достатъчно време да стигнат по суша от полуострова, дето бяха слезли, дотам, откъдето се разнесе викът, но не бе вероятно да са тръгнали в тази посока. Ако лагерът беше напуснат, те щяха да извикат Ловеца до брега; в случай че там имаше хора, не съществуваха особени причини да го заобикалят, за да се качат на лодката толкова далече. Ако се отзовеше на сигнала и се отдалечеше от този бряг, животът на ония, които се уповаваха на него, можеше да бъде погубен; пренебрегнеше ли повика, приемайки, че е нададен наистина от птица, резултатите също тъй биха могли да се окажат гибелни, макар и по друга причина.