Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Мракът се беше сгъстил, но нощта все още бе ясна и звездната светлина — достатъчна за целите на тримата смелчаци. Само Хътър знаеше местата, където бяха скрити двете лодки, ето защо той управляваше с кормилото, а двамата му силни спътници вдигаха и спущаха извънредно предпазливо веслата, та шумът да не стигне до ушите на неприятелите по гладката водна повърхност сред тишината на нощта. Но лодката беше твърде лека, за да изисква изключителни усилия и замествайки силата със сръчност, след половин час те приближиха брега при полуостровче, разположено на около левга от „замъка“.
— Приберете веслата, приятели — каза Хътър тихо, — и нека се поогледаме за миг. Сега трябва да се превърнем целите в зрение и слух, защото тия гадове имат нюх като хрътки.
Изследваха бреговете на езерото внимателно, за да открият и най-малката искрица светлина, останала може би в някой индиански лагер и напрягаха зрението си в мрака, за да видят дали някой стълбец дим не се вие покрай склоновете на планините, над загасващите главни на някой огън.
Нищо необикновено не се забелязваше. И тъй като мястото беше отдалечено от началото на реката — където бяха срещнали диваците, сметнаха, че е безопасно да слязат на сушата. Потопиха веслата отново и носът на лодката се вряза в чакълестия бряг с лек и едва доложим шум.
Хътър и Хари слязоха незабавно и оставиха Ловеца да тази лодката. Старецът носеше своята пушка и пушката на приятеля си. Поваленото хралупесто дърво се намираше недалеч от брега, на склона на планината, и старецът се отправи към него толкова предпазливо, че спираше на всяка трета или четвърта крачка, за да се вслуша дали стъпки няма да издадат присъствието на неприятели. Ала наоколо господстваше среднощна мъртвешка тишина и те се добраха до търсеното място, без да се случи нещо тревожно.
— Ето го — прошепна Хътър и постави крак върху стъблото на една паднала липа. — Подай ми най-напред греблата и извади лодката много внимателно, защото в крайна сметка негодниците може да са я оставили и като примамка.
— Дръж пушката ми готова, с приклада към мен, старче! — отвърна Марч. — Ако ме нападнат натоварен с лодката, искам да разтоваря срещу тях поне пушката. И виж дали е заредена.
— Всичко е наред — промърмори другият. — Като нарамиш товара си, движи се бавно и ме остави да те водя.
Измъкнаха с крайна предпазливост лодката от хралупата, Хари я вдигна на рамо и двамата тръгнаха обратно към брега — стъпка по стъпка, за да не се свлекат по стръмния наклон. Разстоянието не беше голямо, но слизането се оказа извънредно трудно и в края на краткия им път стана нужда Ловеца да слезе на сушата и да ги пресрещне, за да им помогне при пренасянето на кануто през храстите. С негова помощ работата бе извършена успешно и леката лодка скоро се намери във водата до другото кану.
Щом приключиха с това, тримата неспокойно се извърнаха към гората и възвишението, сякаш очакваха неприятелят да изскочи от гъсталаците или да връхлети по склона. Но тишината не бе нарушена и те се качиха в лодката със същата предпазливост, с която бяха слезли на брега.
Сега Хътър насочи лодката право към средата на езерото. Когато се отдалечиха достатъчно от брега, той отвърза току-що измъкнатата лодка, защото знаеше, че лекият южен вятър ще я тласка бавно нагоре по езерото и възнамеряваше да я намери при завръщането си в тази посока. Като се освободи така от тегленето на втората лодка, старецът сви към долния край на езерото, насочвайки кануто право към мястото, където Хари беше направил безуспешния опит да убие елена. Тъй като разстоянието от този полуостров до оттока беше по-малко от миля, за тях това беше равносилно на навлизане в неприятелска територия и се налагаше удвоена предпазливост. Тъй или инак, стигнаха до най-издадената точка на полуострова и благополучно слязоха на тесния чакълест бряг, за който вече споменахме.
За разлика от мястото, където бяха слезли неотдавна, тук не трябваше да изкачват стръмнини, тъй като планините се издигаха в мрака чак на четвърт миля по на запад, а между тях и крайбрежието се простираше ивица равнина. Самият полуостров, макар да бе дълъг и покрит с високи дървета, беше почти плосък и на известно разстояние само няколко метра широк. И този път Хътър и Хари слязоха на брега, оставяйки спътника си да пази лодката.
Хралупата, където бе скрито второто кану, което бяха дошли да търсят, се намираше приблизително на половината път между крайната точка на тясното полуостровче и мястото, където то се съединяваше с брега. И понеже знаеше, че съвсем близо вляво от него се намираше вода, старецът се движеше доста самоуверено по източния бряг на ивицата, като крачеше смело, макар и предпазливо. Той беше слязъл нарочно на самия му край, за да може да надзърне в залива и да се увери, че по крайбрежието няма неприятели; инак би слязъл на брега точно на мястото, където бе хралупестото дърво.