Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Чувах, че на времето ти си бил моряк, стари Том — обади се с обичайната си рязкост Хари, комуто бяха направили впечатление морските изрази, употребени току-що от стареца. — И някои хора смятат, че ако речеш да откриеш всичко, което знаеш, би могъл да разкажеш доста интересни истории за морски сражения и корабокрушения.
— Има хора на този свят, Хари — отвърна уклончиво събеседникът му, — които обичат да си тикат носа в чужди работи, и някои от тях се срещат и тук, из горите. Какъв съм бил и какво съм видял на младини, сега не е толкова важно, колкото диваците. По-важно за нас е да разберем какво ще се случи през следните двадесет и четири часа, отколкото да говорим за станалото преди двадесет и четири години.
Тъй като в ума на Хътър се въртяха не само спомени, веднага, щом дъщерите му се оттеглиха в стаята си с намерение да спят, той покани двамата си приятели да го последват отново на сала. Тук старецът им изложи плана си, като премълча онази част, която щяха да изпълнят той и Хари.
— Най-важното за хора, изпаднали в нашето положение, е да запазят надмощието си по вода — подхвана той — и дотогава, докато по езерото няма друг плавателен съд, всяко кану от дървесни кори може да се сравни с фрегата, тъй като с плаване „замъкът“ не може да бъде превзет лесно. И така, около езерото има само пет лодки, две от които са мои и едната — на Хари. Тези три се намират тук при нас — едната от тях е завързана за дока под къщата, а другите две са до сала. Останалите две обаче са на брега, скрити в хралупи; и ако тия жестоки противници, диваците, са тръгнали наистина на лов за скалпове, утре сутрин те не ще оставят непретърсено нито едно кътче, удобно за скривалище.
— Хайде, хайде, приятелю Хътър — прекъсна го Хари, — още не се е родил индианецът, който би намерил хубава скрита лодка. По-рано съм се занимавал с тия работи и ето, Ловецът е свидетел, че съм в състояние да скрия една лодка така, та после и сам да не мога да я намеря.
— Много право, Хари — намеси се младият човек, към когото бяха отправени тези думи, — но забравяш, че ако ти не можа да забележиш следата на човека, който беше извършил тази работа, аз я съзрях. Споделям мнението на мастър Хътър, че много по-разумно е да се съмняваме в наивността на дивака, отколкото да се осланяме на слабата му наблюдателност. Затова, ако е възможно тези две лодки да бъдат прибрани при „замъка“, то колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.
— А бихте ли участвали и вие в извършването на тая работа? — запита Хътър е тон, в който личеше, че предложението на Ловеца го изненадва и същевременно му харесва.
— Разбира се. Аз съм готов да участвам във всяко начинание, което не противоречи на правата и склонностите на белите. Природата ни заповядва да защитаваме живота си, а също и живота на другите, когато бъде необходимо или ни се удаде случай. Когато целта ти е такава, плуващи Том, аз ще те последвам дори в лагера на мингосите и ако се стигне до сблъскване, ще се старая да изпълня дълга си, макар че не бих искал да обещавам повече, отколкото мога да изпълня, тъй като никога досега не съм влизал в бой.
— Думите ти са скромни и благоразумни, момко! — възкликна Хари. — Ти никога досега не си чувал гърмежа на разярена вражеска пушка; и позволи ми да ти кажа, че той се различава толкова много от вашите ловджийски пукотевици, колкото смехът на Джудит Хътър при най-доброто й настроение от проклятията на някоя холандска домакиня в Мохоук. Не очаквам от теб да излезе добър воин, Ловецо макар че по тия места няма равен на теб, що се отнася до сърните и елените.
— Във всеки случай знаем, че умееш да си служиш с веслото, млади човече — каза Хътър, — и това е всичко, което Ще искаме от теб тази нощ. Но да не губим повече време, нека влезем в лодката и нека действаме, вместо да приказваме.
И тъй Хътър се залови с изпълнението на плана си; лодката скоро беше готова и Хари и Ловецът се настаниха при веслата. Но преди да се качи в нея, старецът се съвещава няколко минути с Джудит, заради което влезе в къщата. След това той зае мястото си в кануто и миг по-късно то се отдели от „ковчега“.