Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Не беше трудно да го намерят. Изтеглиха лодката точно както първата и вместо да я мъкнат дотам, дето ги чакаше Ловеца, спуснаха я във водата още на първото удобно място. Хари веднага скочи в нея и загреба към края на полуострова, накъдето Хътър го последва по сушата.
Сега, когато имаха в ръцете си всички лодки от езерото, тримата мъже се почувствуваха много по-уверени и не изпитваха вече трескаво желание да напуснат сушата, нито предишната необходимост да бъдат извънредно предпазливи. Пък и положението им в края на дългия тесен полуостров още повече засилваше тяхното чувство за сигурност, защото даваше възможност на неприятеля да се приближи само от една посока — право срещу тях, и то при условия, които положително биха го издали, като се има предвид обичайната бдителност на белите скитница. Сега и тримата слязоха на чакълестия бряг и започнаха да се съвещават.
— Хубаво ги оставихме на сухо тези негодници! — каза Хари и се засмя, радостен от успеха. — Нека газят или плуват сега, ако искат да посетят „замъка“! Идеята ти, приятелю Том, да потърсиш убежище сред езерото е била великолепна и извънредно удачна. Има хора, които смятат, че сушата е по-сигурна от водата, но в края на краищата разумът показва, че не е така — бобрите, плъховете и другите хитри животни видят ли се натясно, предпочитат водата. Сега вече според мен нашата позиция е непоклатима и аз бих призовал на бой всички канадци.
— Нека минем покрай южния бряг — предложи Хътър, — за да видим дали няма да зърнем там някоя следа от лагер. Преди това обаче позволете ми да огледам по-добре този залив. Защото никой от нас не проникна достатъчно навътре, за да се увери какво е положението в този участък.
Веднага след думите на Хътър и тримата се отправиха в посоката, която беше указал. Едва бяха приближили мястото, отдето се виждаше дъното на залива, когато едновременното им трепване показа, че техните очи бяха съзрели едно и също нещо. То бе само загасващ огън, от който се излъчваше блещукане и слаба светлина, но в този час и на това място той беше толкова очебиен, „колкото и доброто дело сред един лош свят“.
Нямаше и съмнение, че този огън беше пламтял в индиански лагер. Мястото, скрито от всички страни освен, от тази, а дори и откъм нея видимо само съвсем отблизо, говореше за много по-голяма грижливост, отколкото се полагаше обикновено и Хътър, който знаеше, че наблизо има както извор, тъй и едно от най-добрите места за риболов в езерото, веднага предположи, че в този лагер са настанени жените и децата на индианската група.
— Това не е военен лагер — прошепна на Хари той, — а около огъня спи достатъчно плячка, за да получим солиден дял от наградите за скалпове. Изпрати момчето при лодките, защото от него няма да имаме полза при такова нападение и да се залавяме веднага за работа като мъже.
— Идеята ти е разумна, приятелю Том, и ужасно ми се харесва… Ловецо, иди в лодката, момчето ми, и отмъкни празната навътре в езерото, а после я пусни свободно, както направихме с другата; щом свършиш тая работа, подкарай своята лодка покрай брега, колкото можеш по-близо до устието на залива, но се дръж настрана от полуострова, а също така и от тръстиките. Когато имаме нужда от тебе, ще ни чуеш, а ако се забавиш, аз ще изкрещя като чапла — да, така е добре — крясъкът на чаплата ще бъде сигналът ни. А пък чуеш ли пушечни изстрели и ти се доще да влезеш в бой — е, тогава можеш да дойдеш и ти и да провериш бива ли те и с диваците тъй, както, те бива с елените.
— Ако слушате мен, не е добре да се залавяте с тази работа, Хари.
— Много право — никой не го отрича, момчето ми, но не можем да те послушаме и това слага край на въпроса. Така че поразходи се с кануто до средата на езерото, а като се върнеш насам, в този лагер ще има повечко оживление!
Младият човек седна в лодката и се подчини с голяма неохота и с тежко сърце. Но той познаваше твърде добре предразсъдъците на пограничните жители, за да се опитва да ги увещава. При дадените обстоятелства това би било опасно и положително безполезно, ето защо той мълчаливо улови веслата и със същата предпазливост, както преди, откара лодките близо до средата на спокойната водна повърхност, където пусна току-що прибраната лодка да плава сама към „замъка“, тласкана от лекия южен ветрец. И двата пъти това беше сторено с твърдата увереност, че докато се зазори, вятърът не ще може да отнесе леките лодки на повече от левга или две и тогава те лесно ще бъдат прибрани. За да предотвратят възможността някой скитащ дивак да ги използва, като стигне до тях с плуване — нещо възможно, но почти недопустимо, всички гребла бяха прибрани в третата лодка.