Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Хм! — отвърна Джун. — То е само защото Айрин е там.
Леля Джули се опита да каже нещо по-приятно:
— А дали на милата Айрин ще е приятно да живее вън от града?
Джун я изгледа втренчено, като че ли цялото й съзнание се бе устремило в очите; после погледът угасна, смутена от друг, още по-втренчен, сякаш бе видяла сама смута в своето съзнание. И отвърна властно:
— Ще й е приятно, разбира се, защо да не й бъде приятно?
Мисис Смол се смути.
— Не зная — каза тя. — Мислех, че може би не ще й бъде приятно да изостави приятелите си. Чичо ти Джеймс казва, че не проявявала особен интерес към нищо. Ние мислим — искам да кажа, Тимоти мисли, — че тя би трябвало повече да излиза. Предполагам, че много ще ти липсва!
Джун сключи ръце на тила си.
— Бих желала — извика тя — чичо Тимоти да не приказва за това, което не му е работа!
Леля Джули стана и се изправи в целия си висок ръст.
— Той никога не говори за това, което не му е работа — отвърна тя.
Джун веднага се разкая, изтича към леля си и я целуна.
— Много се извинявам, лельо, но бих искала да оставят Айрин на мира.
Като не можа да измисли нищо по-подходящо за продължение на разговора, леля Джули замълча, закопча черната копринена наметка и взе зелената си чантичка.
— А как е милият ти дядо? — запита тя в хола. — Предполагам, че трябва да се чувства много самотен сега, когато ти си през цялото време с мистър Босини.
Наведе се, целуна племенницата си и си отиде със ситни, безшумни стъпки.
В очите на Джун бликнаха сълзи; тя изтича до малкия кабинет, дето Босини, седнал пред масата, рисуваше птичета върху гърба на един плик, отпусна се до него и извика:
— О, Фил! Всичко е така ужасно!
Сърцето й пламтеше като огнената коса.
В неделя сутринта, докато Соумс се бръснеше, му съобщиха, че мистър Босини е долу и желае да го види. Соумс отвори вратата към стаята на жена си.
— Босини бил тук — каза той. — Иди и го позабавлявай, докато се бръсна. Ще сляза след една минутка. Предполагам, че е във връзка с плана.
Айрин го погледна, без да отговори, пооправи роклята си и слезе.
Не можеше да я разбере какво мисли за къщата. Не бе казала нито дума против, а с Босини се държеше твърде любезно.
От прозореца на тоалетната си стая ги виждаше как разговарят в дворчето долу.
Побърза да се дообръсне, поряза два пъти брадичката си. Чу ги, че се смеят, и си каза: „Разбират се, във всеки случай!“
Както и очакваше, Босини бе дошъл да го вземе, за да разгледат плановете.
Соумс грабна шапката си и излезе с него.
Плановете бяха разгърнати върху дъбовата маса в бюрото на архитекта; блед и невъзмутим, Соумс се наведе и ги огледа дълго, изпитателно, без да продума.
Най-после каза учудено:
— Странна сграда!
Правоъгълна двуетажна къща беше начертана около покрит вътрешен двор. Заграден от галерията на втория етаж, този двор имаше стъклен покрив, поддържан от осем започващи от земята колони.
В очите на един Форсайт това беше настина странна сграда.
— Много място е похабено — продължи Соумс.
Босини започна да се разхожда; изражението му не се понрави на Соумс.
— Основната идея на този дом — каза архитектът — е да дишате свободно… като джентълмен!
Соумс протегна показалеца и палеца си, сякаш искаше да измери колко благородство ще получи по тоя начин, и каза:
— О, да! Разбирам.
Лицето на Босини придоби особено изражение, с което проявяваше възторга си.
— Постарах се да начертая план за къща със собствено достойнство Ако не ви харесва, кажете. Това е сигурно последното нещо, което се взима предвид… Кому е потрябвало достойнство в една къща, ако може да има един клозет в повече? — Той сложи неочаквано пръст върху лявата половина на средния правоъгълник: — Вижте какъв простор! Това място е за картините ви; отделено е със завеси от двора; като дръпнете завесите, ще имате пространство от петдесет и един на двайсет и три ярда43 и шест инча. Тази пътечка в средата, ето тук, е обърната с едната си половина към двора, с другата към стаята за картините; тази крайна стена е изцяло стъклена — оттам ще имате югоизточно осветление, а откъм двора — северно. Останалите картини ще можете да окачите в галерията на горния етаж или в другите стаи. В архитектурата — продължи той, като гледаше Соумс, сякаш без да го вижда, от което Соумс се почувства неудобно, — както и в живота, няма достойнство без хармония. Хората ще ви кажат; че сградата е старомодна. Вярно е, че изглежда странна; защото на нас никога не ни идва наум да въплътим в сградите си главния принцип на своя живот; ние претоварваме къщите си с украси, външен блясък, ъгли, с всичко, което може да разсейва погледа. А окото, напротив, трябва да си почива. Цялата работа е в хармонията — няма достойнство без нея.
43
Ярд — мярка, равна на 91,4 см.