Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
към областите на небето!
Разлей над мене светлината си, о, душа тайнствена!
Ето пред теб пристигам.
О, бог с глас, на гръм подобен,
в просторните владения на мъртвите!…
Прегрешенията на моите родители
на мене да не се преписват!
Ти избави ме от този дух измамен и злосторен,
с очи притворени привидно вечер,
а през нощта — палач на смъртните…
Наистина богат на скрити форми аз преливам,
името ми е: „Нощта велика“.
Това, което в мен живее, аз видимо го правя
в разновидностите на формите ми променливи…
О, владетел на боговете Етишеф,
ти чуваш ли как вият духовете зли, плешиви,
в часа, когато (на Озирис) ръката е застинала?
Ще кажеш ти: „Ела! Мини през бездната!
Пред тебе виж, доведен до безсилие,
почива твоят враг! Бедрата му на шията са окачени,
а тазът му е вързан за главата!“
О, вие, владетели божествени на царството на мъртвите,
да могат този ден Изида и Нефтис
да пресушат у мене извора на сълзите
в мига, когато на брега отвъден аз другото си аз ще видя
да преминава пътищата на небесния Абидос!
И стълбовете четири на четирите владения на пространството
с вратите им и техните ключалки
(да бъде тъй в света, вътре в мене и извън мене)
те могат ли подвластни на моята ръка да бъдат!
Като на куче бързи са краката ми,
като обхождам светилищата на отвъдното.
Нахрани тялото ми богът с глава на лъв двуглав.
Игау сам положи тялото ми в саркофага.
Душата ми е силна.
Разбивайки вратите на отвъдното, аз преминавам.
Чрез мен прониква до най-далечните владения небесни
струяща светлината на сърцето ми,
защото името ми е:
„Който познава бездните!“
С мисълта за вашето спасение, о, духове безплътни,
които в отвъдното безчислени години обитавате,
да действувам в този миг ме оставете,
като преценка давам на дните, часовете благотворни, звездите на Орион и божествата дванадесет,
които ги напътствуват.
Ето, ръцете си едно на друго те подават,
но шестото от тях
е на ръба на бездната
в часа на поражението на злия дух…
Ето, аз идвам като победител
в предверието огромно на света подземен,
на бога Шу аз нося даровете си,
когато след кланетата на грешните кръвта ще стане ледена и цялата земя пак съединена
ще разцъфти и плодове ще дава.
Ще се явя като владетел на живота,
ще е голямо моето великолепие
всред чудната хармония
на този ден възраждащ се!
Истина, ще преломя аз съпротивата на тези,
които против мен се съюзяват скришом
и планове коват да ме прогонят.
Ах, тези духове на злото, които лазят по корем!
Знайте! Пристигам тук с пълномощие от владетеля на всичките владетели
да отмъстя за правдата на Озирис.
Сълзите си окото ми умее да задържа.
Изпратен съм от този, на когото е ръката твърда
и е владетел на онова, което притежава.
Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища
да посветя божествения феникс
в нещата от света на мъртвите.
Здравей, о, царство на мълчанието
и на мистериите, в теб спотаени!
О, ти, създателю на форми на съществувание
като самия бог Хепри,
не ми пречи диска на Ра да наблюдавам.
Нека всесилният бог Шу,
чийто дом е вечното му траене,
да се явя пред него ме накара!
Нека пътуванията ми в отвъдното
да могат в мир да продължават!
Нека премина небосвода звезден и пред сиянията да спра с възхита
омаян от сияйния му блясък.
Да мога като птица в простора да се рея,
да съзерцавам ден след ден до Ра
събралите се посветени духове!
Да можех да съм подкрепен от молбите на посветените
сега,
които със сандали леки докосват пясъка
и крачат в мълчание.
О, ти, могъщо същество с движения бързи,
ти, което водиш във владенията подземни
и сенките, и духовете посветени,
пусни ме като любим на боговете
да преминавам в мир през царството на мъртвите!
Към мене милост имай,
защото съм без сили
и много трудно аз поддържам
сцеплението на душите ми безбройни.
— Кой си там, зъл дух прикрит,
разкъсваш душите мълчаливо?
Не приближавай ти! Не ме докосвай,
защото съм владетел на Ре-Стау!
Аз този съм, чието име е достатъчно могъщо
вратите на света подземен да отвори.
В мига, когато аз оттам ще тръгна, ще бъде името ми:
„Богинята, която търси и стреми се,
владетелка на вечност земна!“
Едва богинята непразна
при раждане товара си оставила,
и ето че вратата по средата на стената бе хлопнала и бе заключена.
(Аз радвам се, затворена като я гледам!)
Окото, призори отдадено на божеството силно,