Камъните на елфите

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

На сутринта Артак беше изчезнал. Първо решиха, че през нощта се е отдалечил малко повече и обиколиха горичката, но от коня нямаше и следа. Тогава в мислите на Уил се промъкна неприятно подозрение. Той още веднъж огледа полянката, където бяха оставили Артак, като от време на време коленичеше да помирише земята или да я опипа по-внимателно. Амбърли го наблюдаваше озадачена Вперил очи в земята, Уил прекоси полянката в южна посока и навлезе в ливадите. После зави към реката. Амбърли го следваше безмълвно. Уил стигна до някакви плитчини стотина ярда по-надолу от техния бивак.

— Циганите… — процеди той. — През нощта са дошли и са го отмъкнали.

— Сигурен ли си? — ахна Амбърли.

— И още как. Нали видях следите. Пък и… само те са способни на това. Отвели са го без дори да изцвили. Я виж!

И той посочи към отсрещния бряг, който беше вече пуст. Пъстрите каруци с чергилата бяха изчезнали. — Ами сега? — прехапа устни Амбърли. Уил беше толкова бесен, че едва успя да отговори.

— Сега си събираме нещата и тръгваме. Ще минем реката и ще огледаме стана им.

Събраха си нещата набързо и се върнаха при реката. Прекосиха плитчината без усилие и след малко Уил вече разглеждаше утъпканата земя на изоставения бивак.

— Вуйчо Флик ме научи да разчитам някои следи, като ходехме на лов в Сенчест дол — обясни той на Амбърли, видимо развълнуван. — Като малък много обичах да ходя с него на риба или да залагаме капани из гората. Винаги съм знаел, че някой ден всичко, което научих тогава, ще ми потрябва.

— Кажи, какво откри? — нетърпеливо попита Амбърли.

— Тръгнали са на запад, може би още преди да съмне.

— Само това ли? А дали Артак е с тях?

— Това е повече от ясно, при плитчините видях следи от кон, който е нагазил от едната страна на реката и е излязъл от другата. Водели са го няколко мъже. Кои според теб могат да бъдат те, освен катунарите? Само че ние ще си го вземем обратна — По какъв начин?

— Като ги последваме, разбира се!

— Ние двамата? — поклати със съмнение глава Амбърли. — И то — пеша?

— До вечерта ще ги настигнем. Каруците не се движат много бързо. — Ако изобщо ги открием…

— Това е сигурно. Мога да проследя сърна в гора, където не е валяло от седмици. А какво остава за цял керван каруци в открито поле…

— Не знам… Не ми харесва тази работа… Дори да ги настигнем, как ще ги убедим да ни върнат Артак?

— Ще мислим за това по-късно — отсече Уил.

— Сега му е времето — настоя момичето. — Как си го представяш — ние двамата, с голи ръце, да се изправим пред цяла дружина въоръжени мъже? Изглежда ми невероятно да успеем и според мен не си заслужава да рискуваме.