Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Преди да й разкаже истинската си история, Мич накара Анна да му обещае, че няма да сподели с никого какво е вършил за ЦРУ. Нито дори с родителите си, да не говорим за член на Конгреса! Но сега Мич се беше свързал с Лиз и Майкъл. Анна не знаеше как да постъпи.
— Защо сам не попита Мич?
Майкъл пренебрегна въпроса й.
— Анна, знаеш с какво си изкарвам хляба. Мога да вдигна телефона и да докарам тук ЦРУ до един час. Имам законно право, член съм на Работната комисия по разузнаването и те ще трябва да ми отговорят. Мога да отида в Конгреса още сега и да почна да ровя. Сигурно ще задействам алармата в Ленгли, Пентагона и Бог знае още къде, но всички те ще трябва да ми дават отговори.
Анна вдигна очи.
— Майкъл, умолявам те, изчакай да говориш с Мич.
— Не мога. Мич ни натресе това писмо и в същото време изрови случка от миналото ни, за която бих предпочел да не си спомням. Искам да знам как е разбрал, и то още сега.
— Не мога да ти кажа. Обещала съм.
О’Рурк си пое дълбоко дъх. Така нямаше да се стигне доникъде. Райли беше твърдоглава като жена му. Реши да смени тактиката.
— Мислиш ли, че е честно към семейството ми Мич да ме забърква в подобни неща? Явно има сериозни неприятности, щом се тревожи за твоята безопасност. — Наведе се по-близо до Райли и добави: — Мисля, че се досещам с какво си изкарва хляба Мич и то не е безобидна игра. — Посочи към себе си. — Вършил съм същото. Хора в тъмни облекла, посред нощ, с безшумни оръжия, правят така, че други хора да изчезват. Затова се свърза с нас. Друга причина няма. Притеснява се за теб. Така че би ли отговорила на въпросите ми? Трябва да знам в какво сме въвлечени. Имам право!
— Не мога. Дала съм обещание. — Анна Райли плачеше.
Майкъл се почувства безсилен.
— Мич искаше да те доведем тук, защото се страхува, че някой ще иска да те отвлече, за да се докопа до него. Ако трябва, ще те пазя. Обичам те и Лиз те обича, но, за Бога, ние също сме в опасност! Ако не ми отговориш, ще бъда принуден да започна сам да си търся информация!
Анна зарида. Лиз я придърпа към себе си. Изгледа съпруга си с презрение. Той отвори уста, но тя го спря с ръка.
— Не казвай нищо!
— Това са абсолютни фъшкии! — скочи Майкъл.
Анна Райли стана.
— Извинявайте… Извинявайте, че ви забърках в това. — Прекоси стаята, отиде във фоайето и посегна към якето си.
— Анна, къде отиваш? — изтича след нея Лиз.
— Отивам си вкъщи. Не е честно да ви замесвам. Аз избрах да се влюбя в него, а не вие!
Лиз сграбчи ръката й и я задърпа обратно.
— Няма да мърдаш оттук, докато не се уверя, че си в безопасност!
Райли понечи да протестира, но Лиз не искаше да я слуша. Тя продължи да бута съквартирантката си от колежа нагоре по стълбите. На половината път спря и изгледа съпруга си.
— Исках само… — започна Майкъл.
— Изобщо не се оправдавай — прекъсна го Лиз. — Толкова съм разочарована от теб, че не искам и да те гледам! — Двете жени се качиха по стълбите и се скриха от очите му.
Майкъл се плесна с длан по челото. На път за кухнята се наруга цветисто. Отвори хладилника и извади бутилка бира. Отпи голяма глътка и се подпря на кухненския плот. Дюк дойде и седна пред него. О’Рурк погледна жълтия лабрадор.
— Останахме само аз и ти, приятелю — изрече.
Отпи още веднъж и поклати глава. Много неприятно беше хем да си прав, хем да не си. Всичко, казано от него в другата стая преди малко, беше вярно. Но понеже не им хареса начинът, по който го каза, за тях беше грешен и той трябваше да си плати. Изстена и си каза: „Дай им един час да останат сами, после се качи горе и им се извини.“
Дотогава можеше да направи само едно.
Отиде до телефона на кухненската стена и грабна слушалката. Извади от шкафчето списък с телефонни номера и след като намери необходимия му номер, го набра. Отговори женски глас:
— Полицейски отдел на Капитолия. С кого да ви свържа?
— С дежурния офицер, моля.
Последваха две изщраквания и отново се обади жена:
— Сержант Хол на телефона.
— Обажда се конгресмен О’Рурк, сержант. Как сте тази вечер?
— Добре, а вие?
— Ами… Току-що получих странно телефонно обаждане. Второто за последните два дена.
— Заплашиха ли ви с физическа разправа?
— Да, стандартните думи. Не ми се искаше да ви притеснявам, но съпругата ми е бременна и точно в момента не трябва да се подлага на стрес. — О’Рурк се почеса по носа. Ако знаеше само дежурната полицайка колко е вярно това!
— Искате ли да изпратя патрул около дома ви нощес?
— Ще бъде страхотно. Да ви дам ли адреса?
— Не. Излязъл е на екрана пред мен. Намирате се в Джорджтаун, точно на границата с Уисконсин.