Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
На Лиз й отне цели трийсет минути да я успокои. Анна не искаше да отговаря на въпросите й и когато на няколко пъти Майкъл опита да я заговори, жена му го стрелваше гневно с очи. Анна само повтаряше, че не може да разкрие с какво се занимава Мич, и твърдеше, че компютърният бизнес на Рап е напълно законен.
О’Рурк се отчая. Искаше отговори и смяташе, че ги заслужава. В края на краищата не си беше навлякъл по собствена инициатива неприятностите със Скот Коулман и дядо му. Помълча малко и се замисли. Не беше съвсем честен към себе си. Ако си беше затварял устата и не беше информирал Скот Коулман за една сенатска шумотевица във връзка с десетина убити тюлени на ВМС, проблемът нямаше да стои сега пред него. Горчивата поука беше занапред да си държи езика зад зъбите. По-добре е тайните да си стоят на тъмно. В известен смисъл това го спираше да се заеме по-сериозно със случая. Може би беше по-добре да не знае с какво се беше сблъскал Мич Рап.
Но всъщност вече беше въвлечен, и не по негово желание. Мич Рап беше човекът, изпратил електронното писмо с молба за помощ. Дължаха им отговорите. О’Рурк трябваше да знае в какво се беше забъркал и ако Анна не искаше да му даде отговори, щеше да прибегне до други източници.
Той стана и отиде в антрето. Дъждът се лееше като из ведро. Върна се в стаята.
— Анна, трябва да ми отговориш на някои въпроси. — И внимателно подбирайки думите си, добави: — И трябва да ми кажеш истината.
Лиз О’Рурк погледна към мъжа си с укор.
— Майкъл, мисля, че въпросите ти могат да почакат.
Щяха да се скарат, но в този момент Майкъл не го беше грижа за това. Щеше да бъде противоборство между неговия ирландски характер и нейния италиански нрав. И преди се беше случвало. Естествено последните пет месеца бяха минали само в „да, скъпи“ и „разбира се, скъпа“. Майкъл знаеше, че причината е напредналата бременност на жена му. През повечето време Лиз командваше парада. Тя беше жена с твърд характер — една от основните причини да се ожени за нея. Но и неговият нрав беше силен. А в ситуации като тази имаше много по-голям опит от нея.
— Спомняш ли си — каза Майкъл твърдо — какво се случи в тази къща съвсем скоро? Ти отиде до магазина и когато се върна, мен ме нямаше.
Лиз О’Рурк изгледа мъжа си с големите си кафяви очи и преглътна. Споменът приличаше повече на кошмар. Тогава животът на Майкъл висеше на косъм и само благодарение на дядото на Майкъл и на Скот Коулман той остана жив. През въпросната нощ съпругът й беше отвлечен от тяхната къща и закаран в дома на един от най-влиятелните хора във Вашингтон. Там беше пребит и разпитван. Ако не се беше намесил навреме директорът на ЦРУ Томас Стансфийлд, сега Майкъл нямаше да е сред тях.
— Лиз. — Той понижи глас. — Не бяхме замесени в тази каша по наша вина. В момента оживява една черна страница от миналото ни. — Поклати бавно глава. — Не разбирам дали името на Скот Коулман е споменато като заплаха, или като вариант, но се нуждая от тези отговори. Разбираш ли?
Лиз кимна. Майкъл седна и опря ръце о коленете си.
— Анна, знам, че Мич далеч не работи само като компютърен консултант. По поведението ти съдя, че ти също го знаеш.
Тя нито потвърди, нито отхвърли казаното. О’Рурк го прие за положителен отговор.
— Фактът, че изпрати на Лиз това писмо, означава едно от трите. — Започна да изброява, като сгъваше пръстите на ръката си. — Първо, той е шпионин, работи за нас и е много вероятно да е бивш тюлен от ВМС. — При споменаването на думата тюлен насълзените очи на Райли се свиха. — Второ, той шпионира за друга страна. Или, трето, занимава се с нещо незаконно като търговия с наркотици.
При последната възможност Анна рязко поклати глава.
— За ЦРУ ли работи?
— Не искам да говоря за това!
— За Пентагона? — не миряса Майкъл.
— Не ми задавай никакви въпроси повече.
— Да не е за АНС?
— Не, Майкъл. Казах ти, че не мога да говоря за това. — Анна зарови лице в дланите си. — Моля те, остави ме на мира! — Искаше всичко да свърши. Главата й пулсираше от болка. В момента единственото й желание беше Мич да се върне при нея невредим. Опасяваше се от този миг, беше го сънувала в кошмарите си през последните два месеца. Във съня й Мич умираше и тя се будеше, обляна в студената пот на страха. Немислимо беше да се примири с подобна съдба. Да намери мъжа на живота си и после да го изгуби!