Последният валс на Матилда

Брет пристъпваше от крак на крак.

— Тя не е на почивка, ако това си мислите. — Тонът му бе отбранителен. — Там е за постоянно.

Запъти се с решителна крачка към верандата и като пъхна върха на ботуша си, отвори вратата с мрежа против комарите.

Джени забърза подире му и накрая го настигна в кухнята.

— Съжалявам. Не исках да си пъхам носа там, където не ми е работата.

Брет продължи да разопакова продуктите.

— Не се притеснявайте. Вие сте новодошла тук, така че няма откъде да знаете за мен и Марлийн. — Лицето му бе мрачно. — Тук не й харесваше. Каза, че се чувствала загубена сред тези огромни пространства. Върна се в Пърт, в онзи бар, където я намерих.

Настъпи дълго мълчание. Джени изпита желание да го утеши, но не знаеше как.

— Нямах намерение да бъда рязък — опита се да се извини той, — но мразя клюките и си помислих, че е по-добре да го чуете от мен, а не от другите. А сега, има ли още нещо, което мога да направя, преди да си тръгна? Мъжете скоро ще се приберат и трябва да свърша някои неща, преди да се стъмни.

Тя прие извинението с усмивка.

— Кой готви на всичките тези мъже тук? Имате ли икономка?

Напрежението изведнъж изчезна и Брет се разсмя. Широката усмивка задълбочи бръчиците около устата и очите му. Така изглеждаше още по-привлекателен.

— Ама вие, гражданите, имате много странни идеи. Обикновено сами се грижим за себе си, но по време на стригането на овцете — като сега — една от жените на стригачите готви за всички.

Той повдигна шапката си и се запъти към вратата.

— По-късно ще ви разкажа още за фермата. Вечерята е след половин час и понеже сега идвате, мисля, че е най-добре да вечеряте в готварницата. Мама Бейкър се занимава с готвенето. С мъжа й идват всяка година тук и вероятно тя познава мястото не по-зле от мен.

Преди да му благодари, той вече си бе тръгнал.

Застанала в притъмняващата кухня, Джени се заслуша в шумовете на Чаринга. Плътният кънтящ звук на чука върху наковалнята, блеенето на овцете и подвикванията на мъжете се смесваха с бърборенето на папагалите и лая на кучетата. Беше си представяла, че тук ще е тихо. И докато стоеше в кухнята, бавно си припомни детските години. Спомените я накараха да се отпусне. След толкова много години далеч от земята, най-после си бе отново вкъщи и всичко й се струваше странно познато.

Фермата Валуна се гушеше в сърцето на Куинсланд, в провинция Мълга. Къщата беше по-малка от тази в Чаринга, но бе построена в подобен стил, с ламаринен покрив и сенчеста веранда. Пасбищата се простираха с километри около фермата и Джени още си спомняше миризмата на изгорялата от слънцето трева и шумоленето на лекия ветрец в чаените дървета.