Последният валс на Матилда

— Ето я и фермата Чаринга — точно пред нас — каза накрая тихо той.

Слънцето потъваше зад планината.

Той посочи с глава ниските сгради срещу редицата евкалиптови дървета и Джени долови гордост в гласа му. Когато се приближиха и мястото се показа в целия си блясък, тя разбра защо.

Къщата беше в стила на първите заселници. Изградена от дървен материал, с покрив от вълниста ламарина, заслонена от юг с горичка от пиперови дървета, чиито светлозелени клони висяха немощно заради жегата по пладне. Верандата опасваше цялата къща, перилата й бяха обвити с коприва и пълзящи клонки на виолетови тропически храсти. Рамките на прозорците бяха боядисани в червено, ливадата до къщата бе яркозелена, а прочистените около двора пространства, с цел предпазване от пожари, бяха пясъчножълти.

Брет посочи към ливадата и загаси двигателя на камионетката.

— Поливаме я от кладенците. Налага се да разчитаме на подпочвени извори, за да поим животните, но за щастие, никога не сме имали недостиг на вода тук, в Чаринга, защото от планината до нас достигат водите на няколко извора. Говори се, че по време на войната Чаринга е устояла на десетгодишна суша.

Джени слезе от камионетката и се протегна. Пътуването продължи цял ден и цялото й тяло бе схванато и я болеше. Погледна към конете, които пасяха на ливадата, под сянката на дърветата, и им завидя. Независимо че слънцето клонеше към залез, все още бе много горещо.

— Какви са онези сгради ей там?

Тази ферма бе далеч по-голяма от Валуна — приличаше по-скоро малък град, отколкото на ферма.

Брет посочваше всяка сграда една по една.

— Това е складът с вълната, складът за сортиране и резервоарите с препаратите за овцете. Наемаме по двайсет стригачи през сезона. В съседните сгради се помещават кошарите и кучкарниците. До тях са кокошарниците, свинарника и мандрата. Всяка главна сграда е снабдена със собствен генератор за ток.

— Никога не съм осъзнавала колко самостоятелна и независима може да бъде една ферма — промълви Джени. — Невероятно е.

Брет бутна шапката си назад и разрови прахта с ботуша си. Очите му блестяха с нескрита гордост.

— Повечето от нещата си осигуряваме сами, но все още разчитаме на Кралската поща за някои продукти, бензин и керосин. Купуваме сено, ако е имало суша, а също пшеница, захар и брашно. Поръчваме селскостопанските машини по каталог, но за щастие имаме добър монтьор, който поддържа техниката в добро състояние, докато не започне да се разпада от старост. Плевнята ей там се използва като гараж за машините и склад за горивата и материалите. Ковачницата е до нея, а в края е дърводелската работилница.

Джени още не можеше да възприеме всичко това, когато тонът на Брет изведнъж стана сериозен.

— Онези резервоари зад къщата са пълни с прясна вода, госпожо Сандърс. Водата в тях е само за пиене. — Той се обърна и посочи към тесния поток, който течеше лениво под плачещите върби на западния край на ливадата. — Вода за пране и домакински нужди се черпи от този поток.