Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Планината Тжаринга. Аборигените са я нарекли така заради формата й — прилича на каменен амулет. Планината е едно от свещените им места, където се уединяват, когато разговарят с духовете.
Джени стисна силно дръжката на вратата, когато гумите пропаднаха в една особено дълбока дупка.
— Кога ще видя къщата?
Брет се подсмихна.
— След около час и половина. Като стигнем онези дървета, ни остават още около осемдесет километра.
Джени го изгледа удивена.
— В такъв случай колко е голяма самата ферма? Осемдесет километра от дърветата до къщата? Сигурно е огромна.
— Само шестстотин четирийсет и осем хиляди декара. Според тукашните стандарти не е голяма — отвърна той равнодушно, като внимаваше да не мине през някоя дупка.
Джени съжали, че не се бе вслушала по-внимателно в думите на Джон Уейнрайт. Сигурно й бе споменал за всичко и все пак това й идваше като шок, макар че добре знаеше какви огромни участъци земя изграждаха фермерите в сърцето на Австралия.
— Господин Уейнрайт ми каза, че сте започнали работа в Чаринга преди две години. Къде сте работили преди това?
— В Чаринга. Тази Коледа ще станат десет години, откакто дойдохме тук с жена ми. После банката ме назначи за управител.
Джени го погледна с изненада. Досега не бе споменавал за съпруга и Джени бе предположила, че не е женен. „Тогава каква работа, по дяволите, имаше той с Лорейн? Нищо чудно, че се чувстваше неловко в присъствието на Лорейн. — Тя се облегна назад и се загледа замислено през прозореца. Вярно беше, че тихите води са най-дълбоки. Интересно каква ли е жена му?“
— Ето я и фермата Чаринга — точно пред нас — каза накрая тихо той.
Слънцето потъваше зад планината.
Той посочи с глава ниските сгради срещу редицата евкалиптови дървета и Джени долови гордост в гласа му. Когато се приближиха и мястото се показа в целия си блясък, тя разбра защо.
Къщата беше в стила на първите заселници. Изградена от дървен материал, с покрив от вълниста ламарина, заслонена от юг с горичка от пиперови дървета, чиито светлозелени клони висяха немощно заради жегата по пладне. Верандата опасваше цялата къща, перилата й бяха обвити с коприва и пълзящи клонки на виолетови тропически храсти. Рамките на прозорците бяха боядисани в червено, ливадата до къщата бе яркозелена, а прочистените около двора пространства, с цел предпазване от пожари, бяха пясъчножълти.
Брет посочи към ливадата и загаси двигателя на камионетката.
— Поливаме я от кладенците. Налага се да разчитаме на подпочвени извори, за да поим животните, но за щастие, никога не сме имали недостиг на вода тук, в Чаринга, защото от планината до нас достигат водите на няколко извора. Говори се, че по време на войната Чаринга е устояла на десетгодишна суша.
Джени слезе от камионетката и се протегна. Пътуването продължи цял ден и цялото й тяло бе схванато и я болеше. Погледна към конете, които пасяха на ливадата, под сянката на дърветата, и им завидя. Независимо че слънцето клонеше към залез, все още бе много горещо.
— Какви са онези сгради ей там?
Тази ферма бе далеч по-голяма от Валуна — приличаше по-скоро малък град, отколкото на ферма.
Брет посочваше всяка сграда една по една.
— Това е складът с вълната, складът за сортиране и резервоарите с препаратите за овцете. Наемаме по двайсет стригачи през сезона. В съседните сгради се помещават кошарите и кучкарниците. До тях са кокошарниците, свинарника и мандрата. Всяка главна сграда е снабдена със собствен генератор за ток.
— Никога не съм осъзнавала колко самостоятелна и независима може да бъде една ферма — промълви Джени. — Невероятно е.
Брет бутна шапката си назад и разрови прахта с ботуша си. Очите му блестяха с нескрита гордост.
— Повечето от нещата си осигуряваме сами, но все още разчитаме на Кралската поща за някои продукти, бензин и керосин. Купуваме сено, ако е имало суша, а също пшеница, захар и брашно. Поръчваме селскостопанските машини по каталог, но за щастие имаме добър монтьор, който поддържа техниката в добро състояние, докато не започне да се разпада от старост. Плевнята ей там се използва като гараж за машините и склад за горивата и материалите. Ковачницата е до нея, а в края е дърводелската работилница.
Джени още не можеше да възприеме всичко това, когато тонът на Брет изведнъж стана сериозен.
— Онези резервоари зад къщата са пълни с прясна вода, госпожо Сандърс. Водата в тях е само за пиене. — Той се обърна и посочи към тесния поток, който течеше лениво под плачещите върби на западния край на ливадата. — Вода за пране и домакински нужди се черпи от този поток.