Приятна вечер
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приятна вечер». Краткое содержание книги:
Един завален мъжки глас каза.
— Тя е хубавица, маце, но ти си по-хубава.
Сърцето на Анита затупа бързо-бързо. Ръката й се вкопчи в дръжката на камата, скрита под фланелката й.
Някакъв дебел, белокос мъж седеше в дълбоко кресло и я наблюдаваше. Лицето му бе зачервено и изглеждаше полузаспало.
— Ти откъде се взе? — попита той.
Потискайки паниката си, Анита каза:
— Аз съм от чистачките.
— Хубава си. Аз май трябва да си лягам. — Той с мъка се надигна от стола и тръгна към нея с несигурна крачка. Явно беше, че е много пиян.
Тя се промуши край него и се втурна към изхода на хотела.
— Хей! Не бягай! — викна и мъжът. — Какво ще кажеш за една целувчица?
Но тя вече се бе спуснала по стълбите и тичаше в нощта, тъй както никога дотогава не бе тичала. Когато стигна до портата на парка и се спусна по булеварда, чу познат глас.
— Анита!
Спря се и погледна назад.
От сенките излезе един очукан Линкълн и спря до нея.
В него ухилен седеше Мануел.
— Чаках те — каза той. — Всичко наред ли е?
— Да, — потрепери тя. — Обещах, че ще го направя и го направих!
— Качвай се — рече Мануел и отвори предната врата. — Страхотна жена си!
Тя заобиколи колата и седна до него.
— Педро? Имаш ли още новини? — попита тя.
Мануел я потупа по коляното.
— Идвам направо от болницата — излъга той. — Всичко върви много добре. Говори се, че вдругиден щели да преместят мъжа ти в болницата на затвора. Той отказва да им съобщи каквото и да било. Мисли само как да те предпази. Чудесен младеж, а и ти си фантастична девойка.
— Наистина ли толкова се е подобрило състоянието му?
— Казвам ти това, което е. Сега ми разкажи за бомбите.
Докато я караше обратно към дома й, Мануел изслуша какво е направила с двете бомби. Гласът й бе неуверен, а по лицето й се стичаха сълзи на облекчение. Той я слушаше и кимаше одобрително, но едновременно с това го измъчваше съвестта, задето я мами.
Но през цялото бреме си мислеше: пет милиона долара! Колко неща можеше да направи с такава сума! Мислеше си и за Фуентес. Да дадат на един толкова кух, ненужен човек един милион долара, бе направо безсмислено. Не, пет милиона е по-добре от четири милиона. Когато му дойдеше времето, щеше да се отърве от Фуентес — един бърз удар и в морето. Ще бъде съвсем лесно.
Като спря пред дома на Анита, той я потупа по ръката.
— Ще свършим работата утре вечер. Ще дойдем около полунощ и тук ще обмислим плановете за последен път. Ясно?
Тя сграбчи ръката му в двете си ръце.
— Да. Утре вечер. — Замълча, след това продължи. — Приятелю, аз ти имам доверие. Известен си като човек на думата. За мен парите нямат никакво значение. Искам само мъжа си Педро. Имам ти пълно доверие.
Мануел усети, че към устата му се надига горчилка. Преглътна и лицето му се сгърчи, докато я тупаше по ръката.
— Разчитай на мен — рече й той, но не можа да я погледне в очите. — Съпругът ти ще си дойде при теб. Значи утре вечер, в полунощ.
— Да те пази бог — каза тя, вдигна ръката му и притисна устни към грапавата, корава кожа.
— Върви да спиш — отдръпна ръката си Мануел. — До утре вечер.
Проследи я как се качва по стълбите към входа. Пак плачеше.
Той потрепери и избърса ръката си, за да изтрие следата от устните й. Дълго остана седнал в колата, загледан навън през прашното стъкло, изпълнен с омраза към себе си, но при мисълта, че ще има пет милиона долара, повдигна отчаяно широките си рамене, включи на скорост и потегли.
Следващата сутрин в прохладната дневна на вилата, Лу Брейди седеше в инвалидния си стол, дегизиран като старец и оформяше с пила една малка стоманена пластинка.
Майк го наблюдаваше от другия край на стаята.
Маги бе отишла да поплува в басейна. Предната вечер тя бе казала на Брейди за дъщерята на Майк, Криси, и тъй като беше харесал този едър сержант от запаса, Брейди се бе трогнал до дъното на душата си.
В стаята цареше тишина. Чуваше се само лекото стържене на пилата. От време на време Брейди поглеждаше към Майк, сетне извръщаше очи.
Майк наруши мълчанието:
— Ти явно си разбираш от работата. За какво ще е това нещо?
Брейди остави пилата и поразкърши пръстите си.
— Това парченце стомана, Майк, ще отвори сейфа. Мисля, че съм добър професионалист. — Той запали цигара. — Довечера ще свършим работата. Смятам, че ще мине гладко. Маги ми каза за дъщеря ти. Много съжалявам. Ще си получиш парите, Майк. С малко късмет ще стане съвсем просто. Притесняваш ли се?