Приятна вечер
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приятна вечер». Краткое содержание книги:
Докато го слушаше, изведнъж дребнавият сметкаджийски ум на Фуентес роди страшна мисъл.
Ако тоя човек, дето уж си държи на думата можеше да забрави дадената дума и да измами един от своите, тогава доколко можеше да се разчита, че самият той ще получи милиона дето човекът на мъжката дума му бе обещал?
Да предположим, че се качат на кораба с петте милиона долара и Мануел му каже да пререже гърлото на Анита? Ще спре ли всичко дотам? Дали тоя човек няма да реши, че е по-добре да има пет милиона вместо четири? Дали нямаше изведнъж да го фрасне по главата и да нахрани и с него акулите?
Усети, че през тялото му преминава тръпка на ужас.
Мануел не гледаше към него. В момента той се взираше в огромните си ръце.
— Това е единственият изход. Ще трябва да я лъжа — измърмори той. — Дано ми прости господ.
Шеста глава
В кисело настроение, детектив първа степен Том Лепски седеше зад бюрото си в полицейския участък на Парадайз Сити. Прелистваше сводката с престъпленията от предната нощ и нещо си мърмореше.
Настроението му беше кисело, защото се бе скарал с жена си, Керъл. В тези караници все той губеше и от това съвсем се вкисваше.
Лепски обичаше да се излежава. Все му се налагаше да търчи към полицейския участък, за да стигне навреме, но това не го притесняваше. А търченето бе изчислено до секунда.
Но най-обичаше да си похапва на закуска — три яйца, шунка на грил, препечен хляб, конфитюр и кафе. В седем и петнайсет Керъл се изтърколи от леглото, отиде в кухнята да приготви закуската му, в това време Лепски се избръсна, взе си душ и се облече.
Тази сутрин си бе облякъл ризата и тъкмо се бореше с панталоните, изведнъж се сепна. Не долавяше миризмата на печена шунка, нито се чуваше цвърченето на пържените яйца. Озадачен, вдигна ципа на панталоните си и тръгна към кухнята, но срещна Керъл на вратата на спалнята със сочно на вид парче шунка, забодено на вилица.
— Здрасти, скъпа — каза Лепски и спря. — Какво става със закуската ми?
— Без чиста риза… без закуска — отсече Керъл с властния си глас.
— Риза? — зяпна Лепски. — Какво общо може да има ризата с моята закуска?
— Не си облякъл чистата риза, която ти приготвих снощи.
Лепски издаде такъв звук, че и дива котка би се стреснала.
— Нищо й няма на проклетата ми риза! Хайде дай закуската.
— Тази риза е мръсна — натърти Керъл. — Изглежда, ти липсва елементарно самоуважение.
— Самоуважение? Какво общо може да има самоуважението с моята закуска?
— Лепски! Тази риза я носиш от три дни — каза Керъл бавно и отчетливо. — Не те ли е срам. Погрижих се да ти изгладя чиста риза. Облечи я!
— Нищо няма да стане, ако я понося още един ден. Хайде дай ми закуска!
— Няма да допусна, ти, детективът първа степен да приличаш на мърльо! Ако не облечеш чиста риза, няма да получиш закуска!
Лепски се поколеба. Времето минаваше. Беше гладен и като видя решимостта на Керъл, изпъшка, дръпна ризата-дразнител и наоколо се разлетяха копчета. Като видя, че слага другата риза, Керъл кимна и се оттегли в кухнята.
Пристигна в полицейския участък с десет минути закъснение. Макс Джакъби тъкмо се готвеше да се заяде с него, но като видя киселото му изражение, реши да си държи устата затворена.
— Кубинците! — изведнъж избухна Лепски. — Виж какви каши са забъркали снощи! — Той размаха към Джакъби сводката с престъпленията. — Всяка нощ без изключение тези гадове ни създават проблеми! Флорида започва да прилича на Чикаго по престъпленията.
— Е, да, но поне имаме работа — каза Джакъби.
Телефонът до Лепски иззвъня.
Той грабна слушалката и изрева:
— Лепски.
— Лари на телефона. Оня изрод, дето застреля двамата при обира на наема идва на себе си. Лекарят казва, че можем да говорим с него три минути. Искаш ли аз да говоря или ти ще дойдеш?
— Аз! — изкрещя Лепски. — Пристигам след десет минути. — Той трясна слушалката. — Хайде, Макс. Убиецът на касиера с наема идва на себе си. Да вървим!
По пътя към болницата, докато Лепски караше, Джакъби отбеляза:
— Много шик риза си облякъл, Том.
Лепски го погледна недоверчиво. Чудеше се дали не го занася.
— Наистина ли така мислиш?
— Съвсем наистина. Не мога да разбера как успяваш винаги да си с чиста риза.
Лепски го погледна самодоволно.