Приятна вечер
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приятна вечер». Краткое содержание книги:
Не, разсъждавам като селянин, рече си той. Тръстика! Риба! Смехории! Ще си намери момиче. Когато човек има милион долара, момичета лесно се намират. Ще си купи барче. Момичето ще го върти, а той ще бъде важният собственик, ще се мотае наоколо, ще разговаря, ще се среща с приятели. Да, такъв ще е животът му в бъдеще!
Мануел дойде в кабината и остави на масата голяма купа със спагети.
— Да ядем, — каза той.
Чак когато се нахраниха и Мануел се поотпусна, чак тогава започна да говори.
— Искам да знаеш, приятелю, — започна той и се взря втренчено във Фуентес, — че тази операция си има своите проблеми.
Фуентес, който бе решил, че щом нещата са в ръцете на Мануел, няма да има проблеми — замръзна.
— Проблеми? Какви проблеми? — запита той нервно.
Мануел запали цигара и опря огромните си длани на масата. Загледан в мръсната стена зад Фуентес, сякаш Фуентес не съществуваше, той говореше на себе си.
— Ще проникнем в апартамента с дубликата от ключа — каза той. — Това е първата стъпка. След това ще пипнем тези двамата богаташи, ще завържем жената и ще накараме мъжа да се обади по телефона на баща си в Тексас. Баща му ще събере пет милиона долара. То ще отнеме малко повечко време. Парите трябва да са в брой, в банкноти от по сто долара. Туй значи приятелю, че ще бъдат много банкноти. Ще го предупредим да не смее да се обажда в полицията. При положение, че е толкова богат, аз съм сигурен, че няма да има проблем. Ще му обясня, че ще заминем с кораб и синът му ще дойде с нас като заложник. Когато пристигнем в Хавана или някъде другаде, синът му ще бъде освободен. Ти ще си вземеш своя дял. Аз ще отплавам нанякъде с останалите пари. На мен всичко това ми се струва съвсем приемливо. Никаква полиция. Никакви проблеми. — Той замълча и прикова поглед върху Фуентес. — Съгласен ли си?
Фуентес се раздвижи неспокойно.
— Да, но ти току-що каза, че има проблеми. — Той прекара ръка по потното си лице. — Сега пък ми казваш, че нямало проблеми. Нищо не разбирам.
— Приятелю, ти бързо забравяш. — Нашият голям проблем е жената на Педро.
Фуентес го зяпна.
— Да, но какво е една жена? Ако ни създава трудности, ще й прережем гърлото.
Мануел поклати глава.
— Тогава ще се намесят ченгетата. Ти въобще не мислиш. Не бива да убиваме никого. Така, според моя план, няма да се намесят никакви ченгета. Бащата ни дава парите и ние изчезваме. Никакви ченгета. Ако убием Анита, какво ще правим с тялото? Заминаваме с оня богаташ и предупреждаваме жена му да мълчи, защото в противен случай ще го убием. Никой няма да разбере какво става. Качваме се на корабчето и отплаваме, но ако убием Анита, здравата ще я закъсаме. Разбираш ли?
Мудният мозък на Фуентес се опитваше да попие това, което Мануел му казва, но той през цялото време бе зает с плановете какво да прави с милиона, който скоро щеше да е налице. Насили се да размисли, ала без да ще, една хитра усмивка светна на лицето му.
— Да не мислиш, че е чак такъв проблем? — попита той. — Всички се качваме на корабчето, после излизаме в открито море. Там й прерязвам гърлото. Ще нахраним акулите с нея.
Мануел се наведе напред и започна да чука с пръст по масата при всяка изречена дума, сякаш й поставяше ударение.
— Това да не ти е някоя обикновена жена? Как ще я качим на кораба, ако мъжът й умира и дори вече може да е мъртъв?
Фуентес се отказа. Това бе нещо, с което флегматичният му мозък не можеше да се справи.
— И какво ще правим? — попита той. — Казваш, че не мога да я убия. Казваш, че тя няма да тръгне без тоя тъпанар мъжа й. Какво ще правим тогава?
Мануел кимна.
— Това е проблемът. Докато не го реша, няма да има никакви пари за никой от нас. — Той сви юмруци и ги стовари на масата. — Трябва да реша този проблем!
Фуентес се облегна назад. Не беше по силите му. Седеше и чакаше.
Мануел сякаш отново заговори на себе си, загледан в стената зад Фуентес.
— Ще трябва да я лъжа. Да лъжа, да лъжа, да лъжа. Трябва да пипна тези пари. Те ще променят живота ми изцяло! Ще трябва да я лъжа! Трябва да я накарам да повярва, че съпругът й ще бъде при нея. Ще трябва да й говоря съвсем успокоително, докато я накарам да се качи на кораба ми. Да, прав си, приятелю, ако тя започне да ни създава трудности, като разбере, че мъжът й няма да дойде, тогава ще я оставя на теб. — Той покри с ръце плешивата си глава и изстена. Моите хора ми имат доверие. Тя ми има доверие. Като направя това нещо, ще престана да бъда човекът, който държи на думата си. А от години всички ме познават като такъв.