Познай кой се върна

Мона вирна глава.

— Тази сутрин като тръгвах за училище видях сестра ти пред вашата къща. Тя ми каза, че снимката ти е в неделния брой на вестника.

— Мелиса ли ти го каза? — Очите на Спенсър се разшириха, тя почувства леко безпокойство. Спомни си израза на страх, който предния ден беше прелетял през лицето на Мелиса, когато Уайлдън я попита къде е била в нощта, когато Али изчезна. От какво се страхуваше Мелиса? Какво криеше Мелиса?

Мона примигна объркано.

— Да. Защо? Не е ли вярно?

Спенсър бавно поклати глава.

— Не, вярно е. Просто съм изненадана, че Мелиса е казала нещо хубаво за мен.

— Какво имаш предвид? — попита Мона.

— Не сме най-добрите приятелки. — Спенсър огледа крадешком верандата на клуба, изпълнена с ужасяващото чувство, че Мелиса е там и ги слуша. — Както и да е — каза тя. — А сега за купона. Говорих с управителя на клуба и те са готови за петък.

— Чудесно. — Мона измъкна едно тесте картички и ги плъзна по пейката. — Това са поканите, които измислих. Във формата на маска са, виждаш ли? Но отпред са полирани, така че като ги погледнеш, виждаш своето отражение.

Спенсър се огледа в своето леко неясно отражение върху поканата. Кожата й беше чиста и блестяща, и наскоро изрусените й кичури осветяваха лицето й.

Мона прегледа бележките си в малкото тефтерче марка „Гучи“.

— Освен това смятам, че Хана ще се почувства наистина специална, ако я внесем в стаята като принцеса. Мисля си за четири яки, голи до кръста момчета, които да я носят на пиедестал, покрит с балдахин. Или нещо такова. Уредих няколко модела да минат утре през нея, за да може сама да си ги избере.

— Страхотна идея! — Спенсър притисна към гърдите си своя бележник марка „Кейт Спейд“. — Хана има голям късмет, че си й приятелка.

Мона погледна унило към игрището за голф и тежко въздъхна.

— Като се има предвид как вървяха нещата между нас напоследък, истинско чудо е, че Хана не ме мрази.

— За какво говориш? — Спенсър беше чула нещо за това, че Мона и Хана се сбили на купона по случай рождения ден на Мона, но бе толкова заета и разсеяна, че всъщност не беше обърнала голямо внимание на слуховете.

Мона въздъхна и прибра един платиненорус кичур зад ухото си.

— Двете с Хана се бяхме скарали — призна тя. — Проблемът беше, че тя се държеше толкова странно. Преди вършехме всичко заедно, но внезапно тя започна да крие разни неща от мен, да проваля плановете, които правехме, да се държи така, сякаш ме мрази. — Очите на Мона се напълниха със сълзи.

Спенсър усети бучка в гърлото си. Знаеше точно как се чувства Мона. Преди да изчезне, Али бе постъпила по същия начин с нея.

— Тя прекарваше много време с вас, момичета, и това ме караше да ревнувам. — Мона очерта с показалец ръба на празния панер за хляб върху масата. — Честно да си кажа, когато в осми клас Хана поиска да станем приятелки, аз бях направо зашеметена. Тя беше част от кликата на Али, а вие, момичета, бяхте легенда. Винаги съм смятала, че нашето приятелство е твърде хубаво, за да е истина. Може би от време на време все още се чувствам така.