Познай кой се върна

Хана погледна към Спенсър със стиснати устни.

— Ти откри нещо на купона на Мона — насърчи я Ариа. — Има ли нещо общо с това?

— Може би А. е казал нещо и се е издал — предположи Спенсър. — Или може би си видяла лицето на човека зад волана на колата, която те блъсна?

— Вие няма ли да спрете? — Очите на Хана се насълзиха. — Докторът каза, че ако ме притискате така, няма да ми помогнете да се възстановя. — След кратка пауза тя поглади с ръка мекото си кашмирено одеяло и си пое дълбоко дъх. — Момичета, ако можехте да се върнете във времето преди смъртта на Али, смятате ли, че щяхте да я предотвратите?

Емили се огледа. Приятелките и изглеждаха също толкова зашеметени от този въпрос, колкото и тя.

— Ами, сигурно — промърмори тихо Ариа.

— Разбира се — каза Емили.

— А наистина ли ще искате да го направите? — настоя Хана. — Наистина ли искаме Али да е тук? Сега, след като знаем, че Али е крила тайната на Тоби от нас, и че се е срещала тайно с Иън Томас? Сега, след като сме пораснали и сме осъзнали, че Али всъщност е една голяма кучка?

— Разбира се, че бих искала да е тук — остро възрази Емили. Но когато се огледа видя, че приятелките й са забили погледи в пода и не казват нищо.

— Е, поне сме сигурни, че не искаме да е мъртва — най-накрая промърмори Спенсър.

Ариа кимна и започна да бели лилавия лак от ноктите си.

Хана беше увила един шал „Ерме“ около част от гипса си — Емили предположи, че се опитва да го накара да изглежда по-красив. Тя забеляза, че частта, която се виждаше, вече беше надписана — там беше разлетият подпис на Ноъл Кан; спретнатият на сестрата на Спенсър, Мелиса; чепатият на господин Дженкинс, учителят на Хана по математика. Някой се беше подписал само с думата ЦЕЛУВКИ, като точката на възклицателния знак представляваше усмихната емотиконка. Емили прокара пръсти по думата, сякаш тя бе написана на брайлова азбука.