Огньовете на сатаната

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

Корбет вдигна пергамента.

— Изреченията са дадени в друг ред, но това е предупреждението на мохамеданите-убийци.

— Но тамплиерите не биха могли да направят това — възкликна Ранулф. — Кралят е издал заповед да не напускат пределите на Фрамлингъм.

— Но и те като всички могат да изкачват стени — отбеляза Малтоут.

— Съмнявам се — намеси се Корбет. — Заповедта е разпространена и в града. Никой тамплиер няма да бъде допуснат да влезе в Йорк.

— Може да е бил преоблечен — прибави Малтоут.

Клавърли сви рамене.

— Стражата на градските порти е удвоена. Спират и претърсват всички непознати, но предполагам, че и това е възможно.

— Убиецът може да е в Йорк — отговори Корбет и им описа видения от готвача маскиран конник.

Клавърли се почеса по брадичката.

— Убиец, който да се крие някъде по пътя за Ботъм Бар? — Сетне направи гримаса. — Не съм чул нищо подобно. Както и да е — рече помощник-шерифът и посочи с глава, — какво става тук? Слуги не се мяркат никъде, видях само тамплиери и оръженосци.

— Всички избягаха — отвърна Корбет. — Снощи тук имаше смъртен случай.

Но млъкна, защото на вратата се почука. Влезе Легрейв.

— Сър Хю, събрахме се в трапезарията. Великият магистър… — Той спря и изгледа Клавърли. — Вашият посетител от краля?

— Да — отговори Корбет. — Ранулф, ти остани тук, за да разкажеш на госта ни какво знаем. Сър Ралф, идвам с вас.

Корбет тръгна след тамплиера. Двамата излязоха от отделението за гости, прекосиха двора и влязоха в трапезарията. Дьо Моле седеше начело на масата, а останалите — от двете му страни. Великият магистър направи знак на Корбет да се настани на другия край, точно срещу него. Сетне забеляза кожената торба с принадлежности за писане, която секретарят постави на масата заедно с пергамент, перо и мастилница.

— Сър Хю, това е неофициален разговор.

Корбет кимна в знак на съгласие.

— Ще ни разпитваш от името на краля. Затова се надявам, че няма да възразиш, ако и ние записваме казаното. Сър Ричард Бранкиър ще бъде нашият писар.

— Монсеньор, правете, каквото желаете, но не разполагаме с много време, затова ще говоря направо. Ако засегна някого, му се извинявам предварително. И ми простете, ако ви задавам въпроси, които съм задавал и преди.

Дьо Моле кимна.

— Монсеньор, има ли разцепление във вашия орден?

— Да.

— Има ли сред високопоставените тамплиери такива, които да таят в себе си горчивина, задето западните владетели не са им помогнали?

— Разбира се, но това не означава, че сме предатели!

— Чували ли сте — продължи Корбет непоколебимо, — за високопоставен тамплиер, който да носи прозвището Стрелеца? — Сетне огледа и останалите, но лицата им бяха непроницаеми.