Огньовете на сатаната

— Слава Богу — изстена Ранулф, като се отпусна на едно столче, — че не съм тамплиер! Здравата нападат.

— Те са отлични ездачи — заяви Малтоут. — Видяхте ли ги как направляваха бойните си коне само с колене?

— Губим си времето — отговори рязко Ранулф. — Струваше ми се, че заупокойната литургия никога няма да свърши!

Корбет, който стоеше до прозореца, за да улови прохладния ветрец, бе на друго мнение, но предпочете да замълчи. Литургията беше великолепна. Тялото на Ревъркийн в дървения ковчег, покрит със знамената на Ордена, беше поставено пред високия олтар на красиво украсения параклис. Малката църква гъмжеше от народ и плътните гласове на тамплиерите, които пееха „Requiem Dona Ei“, звучаха с особено, тържествено величие. Корбет седеше до една от страничните пътеки, дълбоко трогнат от красивата реч на дьо Моле за сър Гуидо Ревъркийн, макар от време на време да оглеждаше паството. Четиримата командири на тамплиерите седяха с Великия магистър пред олтара, докато сержантите, оръженосците и слугите стояха в главния кораб на църквата, точно зад дървената преграда.

Корбет се опита да се съсредоточи върху литургията, но разказът на готвача все не му излизаше от главата и той се питаше кои измежду тамплиерските командири и другите членове на това паство се наслаждават на неестествени връзки. От време на време се опитваше да прогони тази мисъл, понеже отвличаше вниманието от и ужасната опасност, която заплашваше въпросните двама: в очите на църквата подобна връзка бе голям грях. Виновниците ги очакваше най-жестока смърт. Но накрая любопитството му взе надмощие. На „osculum pacis“, целувката на мира, точно преди причастието, беше видял Бадълсмиър и един млад сержант да се срещат на входа до преградата. Сега целувки на мира си разменяха всички, но Корбет видя нещо различно между посивелия рицар-тамплиер и младия рус сержант. Ранулф, разбира се, с мъка успяваше да си държи очите отворени в църква, но сега, усетил напрежението на господаря си, проследи погледа му и се наведе напред.

— Господ да ми прости, ама и ти ли мислиш същото като мен?

Корбет сграбчи Ранулф за раменете и го целуна леко по бузата.

— Pax frater — прошепна. — Мир, братко.

— Et cum spiritu tuo6 — прошепна в отговор Ранулф.

— Задръж всички мисли за себе си — изсъска Корбет и отново се съсредоточи върху литургията.

След като тялото на Ревъркийн бе погребано в гробницата под параклиса, Корбет и Ранулф присъстваха на лека закуска в трапезарията, последвана от турнир в памет на мъртвия рицар.

— Мислиш ли, че ще дойдат? — прекъсна сега Ранулф размишленията му.

Корбет се отдръпна от прозореца.

— Ако дьо Моле им е наредил, ще дойдат.

— Те харесват ли жените? — изтърси внезапно Ранулф.

Корбет сви рамене.

— Сигурно. Единствената разлика между нас и тях, Ранулф, е, че те са дали обет за безбрачие и целомъдрие. Тяхна невеста е Христовата църква.