Алена кралица
- Автор: Авеярд Виктория
- Серия: Алена кралица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1752-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алена кралица». Краткое содержание книги:
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ? не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ? кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ? сърце.
– Изпречиш ли се на пътя ми, ще те убия бавно, малко мълниеносно момиче – прошепва тя, докато се усмихва. Малко мълниеносно момиче. Прозвището наистина започва да ме изнервя.
За да потвърди заплахата си, гладката метална гривна на китката ѝ се изменя, превръщайки се в кръг от остри тръни. Всяко връхче проблясва, жадуващо да пролее кръв. Преглъщам с усилие, опитвам се да не помръдвам. Но тя ме пуска бързо и връща ръката си в скута. Отново е самото олицетворение на скромно и благовъзпитано Сребърно момиче. Едва ли има друг човек, който така явно да си е просил един лакът в лицето както Еванджелин Самос.
Бърз поглед из стаята ми подсказва, че придворните са се навъсили. Някои момичета са се просълзили и хвърлят хищни вълчи погледи към Еванджелин и дори към мен. Вероятно са чакали този ден цял живот само за да се провалят. Иска ми се да им дам годежа си, да им отстъпя онова, което така отчаяно искат, но не. Трябва да изглеждам щастлива. Трябва да се преструвам.
– Независимо колко прекрасен и щастлив беше днешният ден – казва крал Тиберий, пренебрегвайки чувството, възцарило се в стаята, – трябва да ви припомня защо беше направен този избор. Мощта на Династията Самос, съчетана със сина ми и всичките му бъдещи деца, ще ни помогне да направляваме нацията си. Всички сте наясно с несигурното положение на нашето кралство, с война на север и лекомислени екстремисти, врагове на начина ни на живот, които се опитват да ни унищожат отвътре. Алената гвардия може и да ни се струва малка и незначителна, но тя олицетворява опасен обрат за нашите Червени братя. – Доста хора в тълпата изсумтяват с насмешка при определението братя, включително аз.
Малка и незначителна. Тогава защо им трябвам аз? Защо да ме използват, ако Алената гвардия не е нищо за тях? Кралят е лъжец. Но все още не съм сигурна какво се опитва да скрие. Може би силата на Гвардията. Може би мен.
Вероятно и двете.
– Ако този опит за бунт се окаже траен – продължава той, – ще завърши с кръвопролития и разделена нация – нещо, което не мога да понеса. Трябва да запазим баланса. Еванджелин и Марийна ще помогнат да сторим това за доброто на всички ни.
При думите на краля през тълпата преминава шушукане. Някои кимат, други изглеждат ядосани на избора на Изпитанието на кралиците, но никой не облича в думи несъгласието си. Никой не проговаря. Никой не би ги послушал, ако го сторят.
Усмихнат, крал Тиберий свежда глава. Спечелил е и го знае.
– Сила и мощ – повтаря. Девизът отеква от него, докато всички изричат думите.
Те засядат на езика ми: усещам ги чужди и непознати в устата си. Кал се взира надолу към мен, гледайки ме как скандирам заедно с всички останали. В този момент се мразя.
– Сила и мощ.
Изтърпявам празненството: гледам, но не виждам, чувам, но не слушам. Дори храната, повече храна, отколкото съм виждала някога, ми се струва бевкусна. Би трябвало да се тъпча до пръсване, наслаждавайки се на вероятно най-хубавото ядене в живота си, но не мога. Не мога дори да проговоря, когато Мейвън ми шепне насърчително със спокоен и овладян глас.
– Справяш се чудесно – казва, но аз се опитвам да не му обръщам внимание. Подобно на брат си носи същата метална гривна на създателя на пламъци. Това е категорично напомняне точно кой и какъв е Мейвън – могъщ, опасен, възпламенител, Сребърен.
Седнала на маса от кристал, пия искряща златиста течност, докато ми се замайва главата, и се чувствам като предателка. Какво ще вечерят родителите ми тази вечер? Знаят ли изобщо къде съм? Или мама седи на верандата и ме чака да си дойда у дома?
Вместо това съм натикана в стая, пълна с хора, които биха ме убили, ако знаеха истината. И кралските особи, разбира се, също биха ме убили, ако можеха, и вероятно наистина ще ме убият един ден. Те ме преобърнаха изцяло, като замениха Мер с Марийна, една крадла – за корона, памука – за коприна, Червена за Сребърна. Тази сутрин бях прислужница, тази вечер съм принцеса. Още колко неща ще се променят? Какво друго ще загубя?
– Достатъчно – казва Мейвън: гласът му стига плавно до мен през глъчката на празненството. Издърпва от ръката ми красивата ми висока чаша и ми подава вода.
– Онова питие ми харесваше. – Но изгълтвам жадно водата и чувствам как главата ми се прояснява.