Юлиан [bg]

Когато спомена името на Гал, съветниците започнаха да мърморят „милостивият, добрият, мъдрият, благородният“, като че ли предварително се бяха подготвили.

— Къде е брат ми? — запитах аз.

Настъпи напрегнато мълчание. Префектът погледна разтревожено към съветниците. Те се спогледаха. Мнозина започнаха да си отърсват наметалата от снега.

— Брат ти — отговори най-сетне префектът — е в двора. В Медиоланум10. Бе извикан от императора още миналия месец. Нямаме никакви вести от него. Надяваме се, разбира се, че е за добро.

— Какво значи за добро?

— Да го направят цезар.

Нямаше нужда да питам какво значи за лошо.

След обичайната церемония ни заведоха в двореца на префекта, където щях да отседна. Ецеболий бе във възторг от мисълта, че може би ще бъде учител на природения брат на цезаря. Но аз бях разтревожен. Тревогата ми се превърна в паника, когато вечерта Орибазий ми каза, че Гал бил отведен от Ефес под стража.

— Бил ли е обвинен в нещо?

— Така е било угодно на императора. Няма никакво обвинение. Повечето хора смятат, че ще бъде умъртвен.

— Дал ли е повод за това?

Орибазий вдигна рамене:

— Ако го убият, хората ще измислят безброй много причини, поради които императорът е трябвало да го екзекутира, и ще решат, че той е постъпил правилно. Ако пък го направят цезар, те ще кажат, че винаги са знаели, че такава мъдрост и вярност ще бъдат възнаградени.

— Ако Гал умре… — Изтръпнах при тази мисъл.

— Но ти не влизаш в политическите им сметки.

— От самото ми раждане животът ми има политическо значение и аз не мога да променя това. Първо Гал, а после идва моят ред.

— Мен ми се струва, че най-малко тебе, философа от царски род, те грози такава опасност.

— Никой не може да се чувствува сигурен.

Тази нощ усетих студ, както никога преди или по-късно. Не знаех какво щях да правя без Орибазий. Първият ми и най-добър приятел, когото съм имал. Все още ми е най-добрият приятел и тук, в Персия, много ми липсва. Орибазий винаги ми е бил полезен, защото умее да научава онова, което аз нямам начин да науча, тъй като хората никога не говорят откровено пред владетелите. А Орибазий може да накара всекиго да му се довери. Това изкуство е научил от лекарската си практика. Умее да предразполага хората към откровеност.

Един ден след пристигането ни в Ефес Орибазий направи пълен доклад за живота на Гал в града.

— Боят се от него. Но му се възхищават.

— От красотата му? — запитах аз неволно. Та нали цялото си детство бях прекарал, заслепен от това красиво същество.

— Доста щедро я дарява на съпругите на местните магистрати.

— Напълно естествено.

— Считат, че е умен.

— Хитър е.

— Добре осведомен политически, крайно честолюбив…