Пайнс [Живи или мъртви]

—       Събиране.

—       Събиране?

—       Със съпруга ви.

—       Това е някаква шега…

—       Не, не е.

—       Кой сте вие?

—       Името ми е единственото, което мога да ви кажа.

—       Е, името ви не означава нищо за мен. И какво очаквате? Да изпия това и да видя какво ще се случи ли?

—       Спокойно можете да откажете, Тереза.

—       Какво има в стъклениците?

—       Бързо действащо, силно приспивателно.

—       И когато се събудя, ще бъда като по магия с Итън, така ли?

—       Нещата са малко по-сложни, но в общи линии, да.

Пилчър завъртя глава, погледна към предните прозорци и отново насочи вниманието си към Тереза.

—       Скоро ще съмне — каза той. — Трябва да чуя отговора ви.

Тя свали очилата си и разтърка очи.

—       В това състояние не мога да взема подобно решение.

—       Но трябва да го направите.

Тереза сви крака и бавно се изправи.

—       Това може да е отрова — каза тя, сочейки към масичката.

—       Защо според вас ще искам да ви отровя?

—       Нямам представа. Възможно е Итън да се е замесил в нещо.

—       Тереза, ако исках да ви убия… — Той млъкна.

—       Оставам с впечатлението, че сте човек, който разбира другите. Какво ви казва интуицията ви? Че лъжа ли?

Тя отиде при камината и се загледа в семейния портрет, който си бяха направили миналата година

Итън и Бен в бели поло блузи, Тереза в бяла лятна рокля. Бяха минали през фотошоп и кожата им беше съвършена, а чертите им рязко се открояваха на светлините в студиото. Навремето се бяха смели колко изкуствено и нагласено се беше получило всичко, но сега, докато стоеше в дневната в тишината преди зазоряване с предложението да бъде отново с него, в гърлото й заседна буца, докато гледаше снимката.

—       Това, което правите… — каза тя, без да откъсва поглед от съпруга си. — Ако е някаква лъжа… ще бъде ужасно жестока. Да предложите на опечалена вдовица шанс да види отново съпруга си.

Тереза погледна към Пилчър.

—       Истина ли е? — попита тя.

— Да.

—       Искам да ви повярвам — каза тя.

— Зная.

— Ужасно много го искам.

—       Разбирам, че е скок на сляпо — рече той.

—       Идвате по никое време, при това точно в тази нощ. Когато съм уморена, пияна и пълна до пръсване с мисли за него. Съмнявам се да е случайно съвпадение.

Пилчър се пресегна и взе едната стъкленица.

Вдигна я.

Тереза го гледаше.

Пое дълбоко дъх и издиша.

После тръгна през дневната към стълбището.

—       Къде отивате? — попита Пилчър.

—       Да взема сина си.

— Значи ще го направите? Ще дойдете с мен?

Тя спря в подножието на стълбите и го погледна.

—       Ако го направя, ще си върнем ли стария живот?

—       Какво имате предвид под „стария живот“? — попита Пилчър. — Тази къща ли? Този град? Приятелите?

Тереза кимна.

—       Ако с Бен решите да дойдете с мен, нищо вече няма да е същото. Няма да видите отново тази къща. Така че в този смисъл, не.

—       Но ще бъда с Итън. Семейството ни ще бъде заедно.