Warcross

Не ми отнема много време да проникна вътре. На места из стадиона се появяват цифри и букви, обозначаващи зоните, където кодът генерира частици виртуална реалност върху съществуващата сцена. Върху всичко е наложен тънък чертеж на стадиона. И най-важното — над главата на всеки човек в арената се появяват данните му, изписани с мънички сини цифри — толкова са много, че сякаш се сливат в ивици.

Най-накрая се добирам до мястото си. Зад нас стадионът надава още една пронизителна серия писъци, щом гигантските плаващи екрани показват монтаж с най-добрите разигравания на отбор „Ездачите на феникси“ от миналата година.

— Здравей! — Обръщам се и виждам момиче, което тъкмо ме е сръчкало с лакът. Има червеникаворуса коса, вързана ниско отзад на рошава опашка, а бледата ѝ кожа е обсипана с лунички. Тя ми се ухилва накриво. Щом заговаря отново, виждам пред очите си прозрачния английски превод. — Ти Емика ли си? — Погледът ѝ се плъзва нагоре към шарената ми коса, а после надолу към ръкава с татуировки. — Онази, дето нахълта в церемонията по откриването?

Кимвам.

— Здрасти.

Момичето ми кимва в отговор.

— Аз съм Зиги Фрост от Германия.

Очите ми се отварят широко.

— Да, бе! Знам те! Ти си един от най-добрите крадци! Толкова много твои игри съм гледала!

Личи си, че тя бързо-бързо чете немския превод на думите ми, който сигурно се ниже пред очите ѝ. После така грейва, та чак ми се струва, че може да се пръсне. Пресяга се напред и бутва някой, седнал на предния ред.

— Юебин! — възкликва тя. — Я виж, имам си фенка!

Бутнатото момче изсумтява с досада и се обръща на седалката си.

— Браво на теб — измърморва той на китайски, а аз чета превода на думите му. Погледът му се отмества към мен.

— Здрасти — казва той. — Ти ли си момичето, дето се вкара в мача за откриването?

Вечно ли ще ме знаят само с това? Момичето, дето се вкара?

— Здрасти — казвам аз и протягам ръка. — Аз съм Емика Чен.

— А! Американката — отвръща той ухилен и ми стисва ръката. — Знаеш ли мандарин?

Поклащам глава. Баща ми знаеше точно пет китайски фрази и четири от тях бяха псувни.

Той свива рамене.

— Е, добре. Аз съм Юебин от Пекин.

Усмихвам му се в отговор.

— Най-добрият боец в листата?

Усмивката му разцъфва.

— Да. — Той се пресяга и сръчква Зиги. — Видя ли? Не само ти си имаш фенове! — После пак ме поглежда. — Значи сега си с уайлдкард? Честито де, това е страхотно, наистина… Но не помня да съм те виждал в челото на ранглистата тази година.

— Така е, защото всички са я вписали в последния момент — изчуруликва Зиги. — Самият Хидео е одобрил номинацията.

Юебин подсвирва.

— Явно си го впечатлила!

Значи слуховете за мен са плъзнали. Не искам всички в Warcross да ме знаят баш пък така — момичето, дето се хакна в игра от едната си тъпота, а после се набута във Военния набор с уайлдкард, защото Хидео му купи място. Ами ако Юебин заподозре, че съм включена в набора по други заслуги?