Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Шогун - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шогун

Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:

Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония.
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
1 ... 405 406 407 408 409 410 411 412 413 ... 574
Перейти на страницу:

— Да.

Гръмко „ура!“ разцепи въздуха, последвано от нов порой от въпроси и отговори.

— Аз казах ли ви, че ще се измъкнем… казвах ли ви, че господ е с нас… Оставете го да говори… Дайте думата на лоцмана…

Най-сетне Блакторн вдигна ръка. Забеляза отново жените, все така мълчаливо коленичили, още по-смирени под неговия поглед.

— Кои са тези жени?

Сонк се засмя.

— Това са нашите курви, лоцмане, при това знаеш ли колко евтино ни излизат! Точно до нас има пълна къща, пък и в селото колкото щеш…

— Послушни са като зайци — намеси се Кроок.

— Така е, лоцмане — продължи Сонк. — Вярно, че са ниски и кривокраки, но затова пък нямат болести. Искаш ли някоя от тях, лоцмане? Имаме си и легла, не сме като тукашните маймуни. Всеки си има легло и стая…

Гласът на Ян Ропер се извиси отново:

— Потрябвали са му на лоцмана вашите блудници! Той си има свои, нали, лоцмане?

Лицата им сияеха.

— Вярно ли е, лоцмане? Имаш ли си жени? Ей, я ни разкажи! Нали като тези маймуни няма втори…

— Я ни разкажи за твоите, лоцмане — почеса се пак по въшливата глава Сонк.

— Много неща има за разказване, но само насаме — каза Блакторн. — Тук и стените имат уши. Отпратете жените, пък после ще говорим.

Винк им посочи с пръст вратата.

— Изчезвайте, хай!

Жените се поклониха, промърмориха благодарности и извинения, измъкнаха се тихо и безшумно затвориха след себе си вратата.

— Първо за кораба. Просто е невероятно! Искам да ви благодаря и да ви поздравя за прекрасната работа, която сте свършили. Щом се приберем в къщи, ще настоявам да ви възнаградят с тройно по-голям дял от плячката за труда, който сте положили, че и допълнително възнаграждение… — Той забеляза как те взеха да се споглеждат смутено. — Какво има?

— Не сме ние, лоцмане — поясни притеснено ван Нек. — Хората на крал Торанага свършиха всичката работа. Винк само им показа какво да правят, но ние самите нищо не сме пипнали…

— Какво?

— Не ни позволиха да припарим повече до кораба. Освен Винк никой не се е качвал след това. Той ходи по веднъж на всеки десет-дванадесет дни. Така че нищо не сме правили по кораба.

— Само той — потвърди и Сонк. — Йохан им показа как да свършат работата.

— И как се разбираш с тях, Йохан?

— Има един самурай, който говори португалски — колкото да се разберем криво-ляво. Името му е Сато-сама и той отговаря за нас, откак сме пристигнали. Попита кои измежду нас са офицери и моряци. Ние казахме, че Гинзел, само че той е повече артилерист, аз и Сонк, който…

— Който е най-некадърният готвач, дето…

— Затваряй си мръсната уста, Кроок!

— Дявол да го вземе, ти на суша не можеш да готвиш като хората, камо ли по време на плаване!

— Млъкнете и двамата! — скара им се Блакторн. — Продължавай, Йохан.

— Сато-сама ме попита какви са повредите на кораба и аз му обясних, че трябва да се килне, за да се изстърже корпусът и да се Позакърпи, казах му и за всичко друго, което се сетих, и те се заловиха за работа. Килнаха го много добре, почистиха дъното и го лъснаха, като че ли е кралски палат — искам да кажа, че самураите нареждаха, а другите маймуни работеха като бесни — не мога да ти кажа колко народ бяха, но няколко стотици имаше. Господи, лоцмане, ти не си виждал такива работници!

— Вярно е — потвърди И Сонк. — Работиха като грешни дяволи.

— Аз направих каквото можах… господи, лоцмане, мислиш ли, че наистина ще можем да се измъкнем?

— Да, ако имаме търпение и…

— Ако рече господ, лоцмане — само тогава.

— Да, може и да си прав — съгласи се Блакторн и си помисли: какво значение има, че Ропер е фанатик? Имам нужда от него — от всички тях. И от божията помощ. — Да, божията помощ ще ни потрябва — повтори той на глас и се обърна пак към Винк: — Как е килът?

— В пълен ред, лоцмане. Свършиха всичко много по-добре, отколкото допусках. Тези копелета са незаменими дърводелци, въжари и корабостроители — не отстъпват по нищо на холандските. И снаряжението е безупречно — всичко.

— Платната?

— Направиха ги от коприна и са здрави като брезент. Имаме и запасен комплект. Свалиха нашите и ги прекопираха съвсем точно. Оръдията са също в изрядно състояние, всички са монтирани по местата си и има предостатъчно барут и снаряди. Корабът е готов да отплава с отлива — ако трябва още довечера. Е, разбира се, не е извеждан в открити води и докато не извие буря, няма да знаем как ще се справят платната, но си залагам душата, че корпусът е също тъй здрав, както в деня, в който го свалиха от доковете на Зюдер Зее — дори по-здрав, защото сега гредите са насмолени, слава богу. — Винк млъкна за миг да си поеме въздух. — Кога отплаваме?

1 ... 405 406 407 408 409 410 411 412 413 ... 574
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)