Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Тоширо се поклони. Беше много доволен от себе си. Беше оценил ситуацията безпогрешно. Макар че дългите кучета бяха въоръжени с тъмна светлина, самураите на Ни-Исан щяха да намерят начини да отблъснат една атака на Федерацията. Но победата все пак можеше да доведе до поражение за шогуната. Изтощителните последици от една война щяха да разрушат настоящото крехко равновесие на силите и да създадат несигурна ситуация, при която фамилията То-Йота можеше да се окаже изместена от фамилия Яма-Шита — привържениците на прогреса. Тоширо знаеше, че изправен пред сериозна ситуация, шогунът ще предпочете да пожертва проекта Херън Пул — и да спечели няколко точки. А това наистина отговаряше много добре на интересите му.
След четири дни тичане между различните къщи на Мин-Орота и резиденцията на генералния консул Стив научи, че е назначен на маршрут, който включва Херън Пул. Не му беше дадено никакво обяснение, но той подозираше, че маскираният му благодетел е използвал властта си и влиянието си, където трябва.
По пътя си към и от Ба-сатана и до Нио-поро беше държал очите си отворени, но не беше видял никаква въздушна дейност — указание, че обхватът на конструирания от Кадилак планер е доста ограничен.
От собствените си познания по аеронавтика — а той беше най-добрият в курса — Стив знаеше, че без помощта на хелий е необходимо крило със съвсем различна форма, за да осигури достатъчна подемна сила. Ако младият летописец — както твърдеше Мистър Сноу — беше източил от главата му всички практически и теоретически знания, за които той беше положил толкова много труд, тогава той също трябваше да го знае. Фактът, че Кадилак не го беше отчел, предполагаше, че на даден етап той възнамерява да сложи двигател. В който случай конструкцията с изнесено назад крило, която Стив беше видял по пътя си покрай Херън Пул, имаше смисъл. Кадилак очевидно проверяваше стабилността на основната конструкция на корпуса, докато измисли как да построи ефективен двигател, като използва наличните материали и инструменти.
Страхотно. Не би могло да бъде по-добре. Ако нещата се бяха развили по-бързо, Стив можеше да се окаже излишен. При съществуващото положение той все още имаше шанс да направи полезен принос. Можеше да има известно начално колебание, но при условие, че Кадилак може да бъде уверен, че той единствен ще получи цялото признание за всички умни идеи, до които ще стигнат двамата, Стив беше сигурен, че ще може да убеди мюта да го включи в екипа. Кадилак може и да беше източил мозъка му, но не мислеше по същия начин като него. Слабите места в неговата психика не му позволяваха да използва откраднатата информация, за да вникне в мисловните процеси на Стив. Знанието, което беше придобил, беше важен актив; знанието как да използва този актив беше нещо съвсем друго.
Както Кадилак сигурно вече беше открил.
Това успокояващо разбиране вля нови сили в Стив и той продължи да тича на запад по шосето към Мара-бара и Херън Пул. Като приближи малкото селце, той зърна нещо, което му даде още по-силен стимул. Три белокрили планера летяха в плътна стреловидна формация зад пухкава могила от ниски кълбести облаци.
Стив прецени, че са на около две хиляди фута. Беше горещ ден, така че имаше възходящи термични потоци от околните ниви, а след като се изкачеше на нивото на облака, всеки планерист знаеше как да използва тези потоци, за да се издигне още по-високо.
В съвършен синхрон трите планера завиха надясно и нагоре, после, когато водачът им се гмурна, плъзнаха носове надолу. Разбрал, че правят лупинг, Стив се спря да ги наблюдава, затаил дъх в очакване да види дали ще имат достатъчна скорост да се издигнат отново до върха. С двигател човек никога не се страхува, че няма да има достатъчна сила да направи лупинг, но тези момчета можеха да спрат, преди да достигнат до върха и понеже бяха много близко един до друг, можеха да изпаднат в най-различни затруднения. Стив се съмняваше, че планерите имат някакви спидометри и се чудеше дали Кадилак е сигурен, че конструкцията е достатъчно здрава за въздушна акробатика.
Опасенията му се оказаха безпочвени. Планерите не се разпаднаха и никой не падна от небето. Те преминаха през върха в същата плътна формация, сякаш бяха залепени един за друг, след това излязоха от следващото гмуркане. Стив отново тръгна с дълга, лека стъпка, усвоена от тичането с мечките М’Кол. Трите планера бяха изгубили около хиляда фута височина при последната си маневра. Ако продължаха сегашния си курс, той щеше да ги изведе към пътя в далечния край на Мара-бара, където се намираше Херън Пул. При условие че не трябваше да спира и да се кланя до земята на минаващи самураи, той може би щеше да пристигне навреме, за да види как кацат — и да огледа конструкцията по-подробно.